Какво ще стане ако началникът ви свари да спите на работното си място?

Не само ще ви мъмри, но може и да ви уволни.

Японската бизнес култура дава правото на работника, наречено „инемури“.  Това е дрямка през работно време, ако работникът е работил усърдно.

Разрешено е да се спи във вертикално положение, може и седящо.

Интересно е, че някои японци се преструват на заспали, за да направят впечатление на шефа си като работохолици.

Усетът и умението за установяване на емоционален контакт с детето, особено в ранна възраст, е много важно нещо за целия по-нататъшен живот на подрастващия.

Този извод са направили психолози от Университета в Минесота САЩ. Те забелязали, че тези, които са се родили в бедност и нищета, добиват повече академични успехи, ако са расли в атмосфера на любов и топлота.

Родителският усет компенсира влиянието на негативните фактори, като неблагоприятна среда и низко ниво на образование.
Когато родителите реагират на сигналите на детето бързо и адекватно и му предоставят възможност да изследва безопасно света, това може да компенсира всякакви негативни фактори.

През 1974 г. американският професионален баскетболист Пит Маравич казал в едно интервю:

– Не искам да играя в Национална Баскетболна Асоциация 10 години, а на 40 да умра от инфаркт.

Но въпреки всичко това станало.

През 1980 г., 10 години след старта на кариерата на Маравич в Национална Баскетболна Асоциация, напредването и издигането му в баскетбола, трябвало да приключи поради някаква травма.

А през 1988 г., когато Пит станал на 40 години, той починал от сърдечен удар по време на игра с приятели в спортна зала.

Докато повечето страни имат проблем с боклука, то някои държави са се научили да печелят от него.

Естония е прибалтийска държава, която започнала да внася отпадъци през 2015 г. Тя правела това, за да поддържа работата на електростанцията в град Ира.

За тази електростанция  за закупени 56 хиляди тона отпадъци, тъй като самата страна не произвежда достатъчно количество такива.

Основният „износител“ на боклук за Естония е станала Финландия.

Един ден продавачката в магазина се усмихна на Минчо, докато му подаваше касовата бележка. Той също ѝ се усмихна приветливо.

Когато си тръгваше тя му каза:

– Приятен ден, Минчо!

Това бе голяма изненада за младия мъж. Той буташе количката си , за да разтовари багажа си и си мислеше:

„Тя от къде знае името ми? Аз изобщо не я познавам. Не помня да съм я срещал някъде. А може би съм забравил ….“

Изведнъж погледът му попадна на табелката с името му, която седеше окачена на ревера на сакото му.

Днес бе на семинар и там на всеки бе закачена табелка с името му. Така хората научават бързо имената си  и се чувстват приети на мястото, където стават събиранията. Създава се една по-топла атмосфера, където можеш да споделиш мислите, вижданията си, дори да обсъдиш проблемите си.

– Преди не осъзнавах тази възможност, – каза си Минчо, – но този случай в магазина ме подсети за нещо. Ще нося табелката с името си навсякъде, където отида. Това ще ме прави по-отговорен, защото хората виждат моите постъпки, а аз искам да съм пример за истински християнин.

Бог е призовал всеки от нас по име, за да бъдем живи примери за Неговата любов, където и да се намираме.

Как показваш на хората, че Бог те е призовал по име?