Когато направихте Исус Христос Господ на своя живот, то веднага сте получили привилегията, да влизате по всяко време в тронната зала на Бога. Помислете добре за това.

Вие трябва смело да пристъпите към Бога, „за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно“.

Библията много точно говори за това, но много хора се държат така, все едно не вярват в това. Те не влизат в тронната зала смело, а стоят пред нея и викат с надежда, че Бог ще ги чуе.

Дълго и аз правех така. Молех се и умолявах, бомбардирайки небесните порти.

Веднъж дочух глас:

– Какво правиш?

– Бомбардирам небесата с молитвите си.

– Не си ли се замисляла колко голям е Моя град? И когато стоиш пред портите ти си много далече от тронната Ми зала. Осен това вратата не е заключена просто влез и ела.

След това осъзнах в какво глупаво подражание съм изказвала чути молитви и си спомних, че Словото казва: „Ела с дръзновение към престола“. И от тогава вече смело пристъпвам.

Имате ли нужда да получите нещо от Бога днес? Не си губете времето напразно, застанали пред портите на небето. Заради Исус, имате право да отидете директно в тронната зала на Бога. Така че продължавайте. За вас винаги е отворена вратата.

Използването на съвременни технологии – интернет, различни електронни джаджи, камери по пътищата и др., дават на човекът голямо преимущество, но чрез тях той си губи свободата.

Ако сте влезли в магазин и ако се разплащате с кредитна карта, какво и колко сте купили знае продавачът и вие, но при четенето на кредитната ви карта от съответния апарат вашата анонимност изчезва.

При получаване на такава карта вие сте предоставили на банката цялата информация за себе си.
При недостатъчна защитеност, вашите данни могат да попаднат в неподходящи ръце, а те ще разкажат за вас твърде много.

Днес смартфоните са идеален начин да се проследи къде се намира техния собственик. В случая не е нужен таен агент или шпионин. Когато посещавате социалните мрежи, вие неволно оставате следи: общи сведения за местоположението си в настоящия момент….

Забавен случай станал в Маринския театър по време на репетицията на операта „Франческа да Рамини“.

Желаейки да блесне, Фигнер се обърнал към диригента с молба да даде възможност във военния марш, когато на сцената маршируват статистите, отправящи се в битка, да се направи фермата – увеличение на нотата си бемол.

– Не! – решително казал диригентът.

– Но защо? – изненадал се Фигнер. – Нали ще бъде красиво…

– Разбира се, скъпи приятелю, – съгласил се диригентът, – но как ще маршируват войниците под тази музика? Докато вие държите фермата, те трябва да стоят на един крак!

Терминус (Terminus) е един от първите богове, измислени от римляните. Той е бил свещен покровител на границите, т.е. на разположените на тях камъни и стълбове.

Тези камъни се наричали „термини“ – „условия“ и скръбта била за тези, които се осмелявали да ги изкопават и преместват.

Просто да вземеш и да умреш, разгневявайки Терминус, било щастлива съдба.

Надписите на граничните камъни гласят, че ако преместиш камъка от мястото му, те очаква тежка и тъжна орис, ще умреш последен от семейството си.

Т.е.първо ще погребеш внуците си, децата си и т.н….

Веднъж един учител решил да провери своите ученици. Той дал на всички лист хартия и ги помолил да му кажат колко е дълга залата, в която се намирали.

Почти всички записали закръглени числа: например „15 метра“. Някои от тях добавили „приблизително“.

– Никой не е отговорил правилно, – казал учителят.

– А какъв трябва да бъде отговорът? – попитали учениците.

– Правилният отговор е: „Не зная“.