Около година по-късно, след дългото пътуване на „Бийгъл“ Чарлз Дарвин е имал странна болест, която го бе измъчвала до края на дните му.

Три часа след хранене започвали много силни коремни болки, които преминавали в ужасно гадене. Скоро след това той започвал да повръща, което напълно го лишавало от сили.

От време на време, състоянието му се е влошавало толкова много, че той ставал почти инвалид. Най-ужасното е, че ние все още не знаем причината за болестта му.

Въпреки, че всичките му приятели мислели, че Дарвин е хипохондрик, съвременни лекари по-късно му поставили диагноза синдром на циклично повръщане.

Може ли в днешно време да се направи точна диагноза на Дарвин? Лекарите не са успели да направят нищо в тази насока.

Дали пътуването му по море е причина за това заболяване? Само Бог знае.

На плажа Хауловър в Маями се е случило нещо невероятно. Акула ухапала плувец. Необичайната ситуация се състои в това, че акула за първи път напада плувец.

44 годишният Елвин Ланс бил откаран в болница, след като получил ухапване на двата крака от акула, но се очаква да оздравее.

Причина за нападението е може би фактът, че спасителят на воден мотоциклет се опитал да предупреди изплашения морски обитател.

Това довело изплашената акула до невъоръжен плувец.

Животното било подложено на преследване и опитвайки се да се махне от района е попаднало в затруднено положение, вследствие на което нападнало.

Изглежда акулата е нападнала Ланс, когато той се е опитал да достигне брега.

Акулата бик е изключително рядък вид в Маями-Дейд. Те по-често се срещат на север, където през 1882 г. били зарегистрирани много случаи на нападения.

Боби Лийч е първият мъж, преодолял Ниагарския водопад в бъчва.

По време на лекционна обиколка в Нова Зеландия си наранил крака, като се подхлъзнал на бананова кора.

Възникнало отравяне на кръвта, започнала гангрена.

Отрязали крака му, но независимо от това Лийч умрял два месеца по-късно на 28 април 1926 г.

Беше красив есенен ден. Соня и Слави пътуваха по хълмовете с мотор. Гледката, която се разкриваше пред очите им бе неописуема. Творецът бе създал такива багри, че дъхът на всеки би примрял пред тази красота.

Нюанси в жълто,червено, кафяво и зелено разказваха прекрасна планинска приказка, която не оставяше равнодушен, дори и най-скептично настроеният наблюдател.

– Малко се притеснявам, – сподели Слави, – защото трябва да стигнем до онова селище до края на деня, а не знам дали ще успеем!?.

– Но нали избрахме мотора, – подчерта Соня, – за да се насладим на гледката и да бъдем по-бързи в натоварения трафик.

След един завой, двамата се озоваха след два големи камиона.

„Сега ще трябва да бъда още по-внимателен, – каза си Слави, – но нямаме вече и същата видимост към прекрасната природа“.

– Вероятно пътуването ни ще се окаже по-дълго отколкото очаквахме, – въздъхна разочаровано Соня.

Но след един от завоите, двамата бяха приятно изненадани. Изведнъж се откри прекрасна видимост и Слави успя да изпревари камионите.

Когато всичко приключи и те стигнаха на време до определеното място, Слави се замисли и каза:

– Колко бързо губя търпение, когато не получавам отговор на молитвите си, когато и както аз очаквам.

– Това, че имахме хубав път и ти изпревари камионите, – каза Соня, – ме наведе на мисълта, че доверието в Бога ни помогна да преодолеем раздразнението и да се насладим на едно прекрасно пътуване.

Доктор преглеждал един горделивец.

Гърло като гърло, като при всички хора.

Имало само една разлика.

Когато докторът казал:

– Кажете „А-а“!

Горделивецът казал:

– „Аааа-з“!