Лорен Руотоло от Ню Йорк се родила с рядко заболяване, поради което костите ѝ започнали да растат ненормално и станали много крехки.

Когато Лорен станала на 5 години, лекарите я посъветвали да използва инвалидна количка, но смелото момиче отхвърлило този съвет и вместо това започнало по няколко часа на ден да се занимава с лечебна физкултура.

41 годишната жена и до сега отхвърля съветите на лекарите, и се стреми по всякакъв начин да запази своята мобилност.

Въпреки крехките си кости, тя всеки ден прави дълги разходки и не може да си представи своя гардероб без любимите си обувки на високи токчета.

Хари Мурхауз от Великобритания не се уморява всеки ден от своя живот да доказва, че възрастта е просто едно число и няма никакво отношение спрямо това, как се чувства човек.

Мъжът  започнал да играе голф на 50-годишна възраст и веднага се влюбил в тази игра.

Когато Хари станал на 100 години голф клуба, в който той често ходел да играе, му подарил пожизнено членство.

За тайната на своето отлично самочувствие неуморимият мъж посочва голфа, защото тази невероятна игра осигурява неговото физическо натоварване и свежия въздух, който е необходим за здравето му.

Далтон Смит, професионален скачач от Америка, който използва в ежедневната си работа пого стик, специална пръчка за скачане, е станал новия световен рекордьор.

На помощ на мъжа е дошла компанията „Nissan“, която му е предоставила три автомобила „Nissan Juke“, които той е трябвало да прескочи.

Отскачайки от място, Далтон успял да набере нужната височина и след три скока, е съумял да прелети над трите коли.

Макар да изглежда, че рекордьорът е направил своя трик много лесно, самият той е признал, че това постижение не му се е отдало леко и е изисквало продължителна подготовка.

Сержант обяснява на войниците:

– Максималният ъгъл на повдигане на резервоара е 30 градуса.

Един от войниците пита:

– По коя скала, господин сержант? Фаренхайт или Целзий?

Сержанта известно време се замисля, след което казва:

– Фаренхайт!

Войниците се смеят. Сержанта също се усмихва:

– Това беше шега. Разбира се, че по Целзий!

Колата взе да пълзи нагоре. Горският път бе доста стръмен. Под вековните дървета се тъмнееха сенки. Надвисналите иглолистни клони разреждаха светлината.

Когато колата изкачи стръмнината и тръгна по билото, Катя възкликна:

– Какво е това?

– Изглежда тук е имало пожар, – каза Теодор.

– Как са почернели дърветата само, – с болка се обади Герасим. – Целите са овъглени, умъртвени, загубили предишната си красота.

– Ето това правим ние хората, – въздъхна дълбоко Вълко. – Умишлено или небрежно, но пожарите не стихват в нашите гори.

– Непоносима гледка е една обгоряла гора, – сбърчи нос Катя.- Гледате с мъртвите си очи и сякаш пита: „Защо ме овъгли?“

– То тук пак навреме успяхме да загасим пожара, – каза Вълко, – но на много места пламъци и пушеци се вият дни и нощи.

– Заедно с дърветата и растенията в гората гинат птици, животни, мравки и множество насекоми, – констатира Герасим.

– Казват, че тези пожари подсилвали токсичните валежи, – уточни Теодор.

– Как няма да ги подсилват, – ядоса се Вълко, – нали така горим кислорода, който дишаме, изпълваме атмосферата с въглероден окис. Какво да говорим повече, с една дума се самоунищожаваме.

Малко по-долу от върха Вълко паркира колата до хижата и групата смело закрачи нагоре. След половин час бяха вече на върха. Щом стъпиха на него седнаха да си починат..

Въздухът беше чист. Залязващото слънце багреше зъберите на планината отсреща.

– Каква красота! – възкликна Герасим.

– Виж, – засмя се Катя, – как се преливат планините. Същинска симфония.

След първите възторжени възклицания малката група замълча. Всекиму по своему възприемаше тази затрогваща хубост.

Герасим извади кавала и тихо занарежда мотива на една доста позната народна песен, която бе запяло сърцето му. Теодор нагласи гуслата и подсили силно докосващите звуци.

Катя обгърна с поглед планината и зареди като бисери думите на самата песен. Гласът ѝ се извисяваше високо, пречупваше се и политаше над върхарите.

Вълко не остана назад и се включи към песента, той успя майсторски да улови втория ѝ глас.

Когато свършиха песента, всички тръпнеха. Сякаш планината ги бе споила в едно, омагьосала ги със своето очарование. А песента още дълго отекваше в сърцата им ….