Жироскопът има много практични приложения, но неотдавна го използвали и за готвене.

Когато мнозина наблюдавали неговото използване по този начин, на любители на месото им потекли лигите.

Храната се поставя на жироскоп, въртящ се над мангал. Можете да сте напълно сигурни, че резултатът е много вкусен.

Смята се, че жироскопът е много удобен, защото на него равномерно се пече месото и не се страхувате, че краищата ще изгорят.

Освен това при готвене на барбекю на такава скара практически няма загуба на ароматните месни сокове.

Колко често се прегръщате? Харесва ли ви да седите един до друг и да държите ръцете?

Скорошно проучване е показало, че това е добро за вашето здраве.

Невроекономистът Пол Зак, известен също като „доктор Любов“, препоръчва да се прегръща поне осем пъти на ден, за да се чувстваме щастливи и да се наслаждаваме на отношенията си.

Терапевтът Вирджиния Сатир има отлична фраза за прегръдката:

„Да се прегръщаме четири пъти на ден ни е необходимо за да оцелеем, осем – за да се поддържаме в добра форма и 12 – за растеж“.

Напълно възможно е тези прагови значения на прегръдките, да дават възможност на мозъка да произвежда достатъчно количество окситоцин,  който се освобождава в хипоталамуса в отговор на физическия контакт.

Окситоцинът има мощни лечебни свойства, така че това простото действие, като прегръдката, не само ни свързва с други хора, но засяга нашето физическо и емоционално здраве.

През есента времето е намръщено, дъждове, природата губи своята зелена и пъстра премяна, кал, … и това всичко ли е? Не, това е само един от образите на есента.

Есента е многостранна. Намръщена е, но в същото време е ярка, удивителна и вълшебна!

Освен дъжд има листопад. Вместо увехналата природа, можем да видим узряването на плодовете. Какво да кажем за червените ябълки или гъбите в есенната гора? А за златната есен?

Това е най-красивото време!

Може сами да превърнем есента за себе си и околните в необичаен, полезен и приятен сезон. А за да направим това не трябва да забравяме за множеството интересни варианти свързани с почивката и заниманията в градината.

Димитър и Петър бяха излезли на екскурзия към Своге. Изведнъж се натъкнаха на нещо много интересно.

– Виж, – тихо прошепна Петър, като посочи с ръката си странната двойка животни, вплетени едно в друго.

Невестулка се бореше с пепелянка. Отровната змия се опитваше да захапе невестулката, а малкото зверче се мъчеше да гризне с острите си зъби змията.

Явно се забелязваше, че надмощие имаше змията. Тя бързо клъвна невестулката.

– Жалко за невестулката, – въздъхна Димитър, – борбата свърши.

Петър вдигна рамене:

– Какво да се прави, такъв е животът, – каза той. – Във всяка битка има победител и победен.

Невестулката бързо се шмугна в храстите.

– Видя ли я? – извика Димитър.

– Не, – завъртя глава Петър.

– Видях я как обели с острите си зъби кората на един бъз и схруска малко от нея….

Още не беше свършил, когато невестулката се върна и отново се вкопчи в змията. … И не я остави, докато не я прегриза и умъртви.

– Странно растение е този бъз, – каза Петър, който бе наблюдавал обрата на битката.

– Виждал съм не веднъж, – каза Димитър, – добитъкът да пасе на есен черните зърна на бъза, сякаш ядат нещо много вкусно.

– Веднъж забелязах нещо много интересно, – наведе глава Петър и се върна назад в спомените си. – Наблюдавах какво правят лястовиците преди да отлетят на юг.

– Редят се по жиците, като броеници, – прекъсна го Димитър.

– Да, и това, – съгласи се Петър, – но няколко дни наред лакомо кълвяха зърната на бъза.

– Може да са се зареждали със сили за предстоящото им отлитане на голямо разстояние, – предположи  Димитър. – Видя колко по-силна стана невестулката, въпреки, че змията я бе ухапала.

– Бях чувал, но сега съм сигурен, – добави Петър,  – че това растение се използва цялото – цвета, листата, стъблото, плода и корените му.

Слънцето скоро щеше да се скрие зад хребета и двамата се запътиха по отъпканата пътека към близкото село.

Реката тече в такива места, за които нейния източник не е известен. Христос казва, че ако получим Неговата пълнота, колкото и нищожни да ни се струват мащабите на нашия живот, от нас ще потекат реки, които ще носят благословение до краищата на земята. Ние към тези реки нямаме никакво отношение „Това е Божието дело, да повярвате…“ Бог рядко дава на душата да види цялата пълнота, доколкото чрез нея Той благославя други души.

Реката непременно ще постигне набелязаното, преодолявайки всички прегради. Тя тече  мирно и плавно и изведнъж се натъква на препятствия, образувала се е стена, но скоро водата намира обиколен път.
Случва се реките да се изгубят пред очите ни, а след това отново да се появят още по-широки и величествени.

Може би сте виждали, как Бог използва някой друг, когато в живота ви е настъпил застой и от вас няма никаква полза. Независимо от това, продължавайте да мислите за Източника и Бог ще ви приведе по заобиколен път или ще събори преградата. Река на Божия Дух премахва всички препятствия.

Никога не е нужно да гледате втренчено в преградите или затрудненията. Реката, която плавно протича през вас, няма работа с преградите, ако вие забравите за нейният Източник. Нищо не оставайте между вас и Христос, нито чувства, нито спомени. Нищо не трябва да отвлича вашето внимание от единственият велик Източник.

Помислете за лечебните широки реки, които протичат през душите ни! Бог ни разкрива чудесни истини и всичко, което ни е открил, обещава още по-голяма мощ за тази река, която Той излива чрез нас.

Ако вие вярвайте в Христос, ще откриете в себе си мощни потоци от благословения за другите хора.