Стоян се стовари на дивана и притвори очи.
– А, уморени сме, – обади се баща му.
Не последва никакъв отговор. Стоян просто искаше да го оставят намира.
– Уморяваме се от отношенията, които не работят – продължи философски бащата – или от тела, които отказват да се лекуват. Писнало ни е често да посещаваме терапевта или да имаме щастливи часове, които не водят на никъде.
Раменете на Стоян се отпуснаха. Клепачите му започнаха да се затварят. Той беше много уморен.
– Какво сме създали? – крачеше с ръце за гърба си бащата. – Уморено поколение.
Стоян вече се унасяше, когато чу баща си да казва:
– Виновна е трудовата ни добросъвестност. Стремим се към невъзможни неща. Все едно оседлаваме кон и го пришпорваме: „Хайде, давай!“
Стоян вяло махна с ръка и се опита да заспи.
Бащата не преставаше да намила:
– За нашата умора обвиняваме Интернета, но не изключваме компютъра си. Истинската причина за нашето изтощение е гордостта, че живеем без илюзии и миражи.
Стоян въздъхна тежко. При такава тирада и то доста гласовита, трудно можеше да се заспи.
Настойчивият глас на баща му не спираше:
– Гордеем се с дългите часове на работа и късните си полети. И какви са последствията? Изтощено общество.
Стоян нервно се надигна и седна на дивана. Гневно погледна баща си и с неприязън попита:
– И какво според теб трябва да се направи?
– Исус кани всеки от нас: „Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя“.
Две рибки плуваха на воля в аквариума. Нямаха особени занимания, за това от време навреме философстваха.
Валя и Вера обичаха да пътешестват. Бяха получили малко повече пари и решиха да отлетят към топлите страни.
Герман се почувстваше много зле. Състоянието му се влоши. Трудно се придвижваше. Цялото тяло го болеше.
Лекторът говореше за излизането на израилтяните от Египет. Слушателите бяха прочели нещо по въпроса, но въпреки всичко внимателно слушаха.