Момичета и жени от всички нации, радвайте се! Най-накрая е изобретено огледало, което ще задоволява нуждите на всички, без изключение. Не това не е мит. Сега можете да забравите за набързо гримиране пред огледалото за обратно виждане на автомобила, или рисуване на „бойна окраска“ с помощта на миниатюрна и неудобна кутийка с пудра. Компактността и удобството винаги ще ви бъдат под ръка.
Както се казва, всичко гениално е просто и всичко просто е гениално. Изглежда само азиатците, а именно японците, могат така неотклонно и напрегнато да работят върху решаване на въпросите по неудобствата си така, че да натрият носа на всички останали нации. В повечето случаи те изваждат поредната порция творческо приложение в практиката, като че ли от малкия си пръст, оставяйки другите озадачени. А на другите им остава само да кажат: „Това е толкова просто! Защо никой до сега не се е досетил за него“?
Така се  е случило и този път. Аксесоарът наречен «Four-Sided Panorama Compact Mirror» не е нещо ново в женската козметика. Това е просто съединяване на четири малки огледала, но взети така заедно се превръщат в мощно средство. Получило се е едно супер огледало с помощта, на което ще можете да разгледате лицето си изцяло, започвайки от върха и стигайки до брадичката. Получава се нещо като „панорамна гледка“, удобна за нанасяне на грим и коригиране на прическата „в движение“.

Още хората помнеха гибелта на Световния търговски център. Жертвите, разрушенията и ужаса преживян тогава още бе в сърцата на хората. Дори и малък, незначителен повод, караше всичко това да изплува на повърхността и да паникьоса хората.
Някакъв младеж бе забелязал странен предмет, увит в хартия и сега подробно описваше мястото и вида му:
– …беше увит в хартия……много прилича по форма…..на граната.
Това не беше случайно място, известен финансов център. Преди да видят за какво става въпрос, полицаите бързо евакуираха хората от сградата. Страхът отново завладя хората. Пак ли. Стига жертви.
Екип от полицаи, бързо тръгна към мястото.
А ето го и пакета. Един от мъжете пристъпи и бавно го опипа . След това разтвори хартията. Отдъхнаха си. Да, това наистина беше граната, но във вид на сувенир.
Усмивки разтегнаха устните на мъжете и напрежението отстъпи на смеха избухнал спонтанно от групата.
Смешно. Но кой знае, някой ден това може да не е сувенир.

Денят беше напрегнат и умората силно притискаше слепоочията му. Главата му бучеше, а мислите за още нерешените проблеми в града, го измъчваха много по-лошо от всякаква болка.
Изведнъж усети мирис на дим, огледа се. Наблизо гореше къща. Притеснен се отправи натам. Група полицаи безпомощно размахваха ръце срещу пламъците. Горещината беше непоносима. Той дочу, че някой викаше:
– Вътре има жена…, как да я измъкнем….огъня се е разраснал.
Той не се поколеба и тръгна напред към горящата къща. Усети как една ръка го хвана и в суматохата едва дочу:
– Назад, господин Кмете, пожарната идва…
Той се отскубна и влезе сред пламъците. Двама души веднага тръгнаха след него. Това не е шега….ами ако пострада, та нали той е кмет на града,
Огънят още по-силно засъска. Лютивият дим стисна здраво гърдите му, така че едва си поемаше дъх. Очите му се насълзиха, но той продължи напред. Там имаше човек и той се нуждае от помощ.
Прекрачи горящата каса на вратата и в гъстия дим едва напипа паднало тяло. Бързо го грабна и хукна навън. Недогорели парчета го гонеха по петите. Те с грохот се стоварваха на сантиметри от гърба му.
Излезе навън, предаде тялото на изумения полицай насреща и припадна.
В болницата беше с още двама полицаи и един пожарникар, пострадали от огнената стихия. Лекарят, който го прегледа остана изумен, че дори не е получил драскотина.
Бързо го освободиха. Излезе навън, въздъхна дълбоко и закрачи бодро към дома.

Централната банка на Япония е станала първата финансова институция, която е въвела банкомати, опознаващи клиентите не по пластмасови карти, а по отпечатъци на ръцете им. До края на годината се планира по-нататъшно разширяване на такава мрежа от банкомати.
За разработката на системата отговаря компанията Fujitsu, която казва, че за да се извършат банковите сделки, клиентът трябва само да сканирате собствения си ръка, но също така да въведете PIN кода и дата на раждане.
Банката заяви, че идеята за въвеждане на такъв банкомат им е дал самият живот. Миналата пролет в страната имаше силно земетресение и цунами, които оставиха много хора без домове, имущество и банкови карти. В резултат на това много от тях не са могли да използват собствената си банкова сметка, за да изтеглят от нея средства.
Ogaki Kyoritsu казват, че те са втората банка в света, която практикува въвеждане на банкомати с биометрични технологии. Първа е била турската банка Ziraat Bank.

Имало един цар. Той считал за свой дълг да помага на всеки, който дойде при него за помощ. За това всяка сутрин сам участвал в раздаването на храната за нуждаещите се. Веднъж при царя дошъл един мъдрец, за да поиска малко храна за бедните. По това време царя оглеждал именията си, но бил в лошо настроение.
Мъдрецът отишъл в полето. Там намерил ядосания цар. Царят попитал с раздразнение:
– Защо си дошъл?
– Дойдох да поискам храна! – казал мъдреца.
Царят още повече се раздразнил и започнал да крещи:
– Защо не дойде сутринта, когато раздавах храната за бедните?
– Аз не знаех за това, – спокойно отговорил мъдреца.
– Аз имам приемни часове! – продължил да крещи царя. – Ти можеше да дойдеш в уреченото време.
На това мъдрецът спокойно отговорил:
– Не се вълнувай, моля те! Аз тръгвам, забрави за мен.
Но царя започнал да се ядосва още повече:
– Що за хора сте вие?!  Имам и други задължения. Аз също съм човек, защо никой не отчита това? Какво в края на крайщата ти е нужно?
– Единственото, което исках, е малко храна. Но сега не искам нищо от теб.
И мъдрецът тръгнал да си ходи. Това разярило още повече царя. Той още по-силно се разкрещял:
– Искаш храна?! Тогава вземай! – с тези думи той взел бучка тор и я хвърлил след мъдреца. Човекът се навел с достойнство взел бучката тор и след като благодарил на царя си тръгнал.
През нощта царят сънувал мъдреца и голяма купчина тор. В съня си той попитал  мъдреца:
– Защо ми се появяваш в съня с тази купчина тор?
– Ти си чул, че каквото дадеш безкористно, ти се връща стократно. А когато го дадеш на свят човек, то ти се връща хилядократно.. Така че този тор си е твой и ти трябва да го изядеш.
– Как мой? И защо трябва да го изям?
– Вчера, когато дойдох при теб, молих за храна, а ти вместо нея ми даде тази бучка тор. А сега при теб се е върнала като голяма купчина. Такова е правилото.
– Боже мой, какво направих?! – царя ужасен се хванал за главата.
Мъдрецът продължител:
– Аз не мога да отменя това. Спомняш ли си, вчера аз опитах да ти помогна? Исках да си тръгна, но ти се ядоса, закрещя и хвърли това след мен. Не мога да отменя това, което е станало, но ще ти подскажа. Направи така, че да те критикуват, осъждат и ругаят. Тогава тези, които правят това ще разделят този тор с тебе. Когато някой ни критикува, ругае… споделя лайната, които трябва да изядем.
Когато царят се събудил, дълго размишлявал над съня си. След това взел бутилка с ракия, запалил цигара и излязъл на площада, където пред всички предизвикал скандал, дори се сбил с някой. След това с една проститутка под ръка се разходил пред поданиците си. Всички хора наоколо изпаднали в шок, а след това възнегодували. Започнали да го оплюват, да му се присмиват и да  издевателстват над него. А точно това му и трябвало.
Вечерта уморен, доволен от себе си, царят легнал да спи с надежда да види продължението на вчерашния си сън. И той го видял, но за съжаление, купът бил намалял съвсем малко.
– Как така? – завикал царя. – Ти каза, че това ще проработи.
– Работата е там, – отговорил мъдрецът, – че на площада е имало човек, който не ви е осъдил и критикувал.
– А сега какво ще правя? Аз съм цар и не би трябвало да се храня с лайна. Мога и да се отровя, ако изям всичко това.
– Добре, ще ти помогна още веднъж. Ще ти дам адреса на този човек. Ти лесно ще го намериш. А какво ще правиш по-нататък, ти сам ще решиш.
Царят се преоблякъл, гримирал се до неузнаваемост и отишъл при този човек. Когато го намерил го попитал:
– Вие навярно знаете какво вчера се случи в нашия град? Как се отнасяте към всичко това?
– И какво необичайно се е случило вчера? – попитал човекът.
– Не видях те ли как нашия цар се излага?
– И видях и чух. Но в това няма нищо страшно. Просто нашият цар се е уморил и му трябвало да се поотпусне.
– Но как така? – казва царя.- това е безобразие. Той със своето поведение подронва морала и устоите на обществото. На площада имаше и деца. Това не може да остане така. Трябва да се създаде опозиция и искам вие да я оглавите. Аз имам пари и финансово ще ви подкрепя.
– Не, аз в това не участвам. Нищо необикновено не видях вчера. Царят по рождение  е непостоянен и просто не е издържал този път.
– Ето заради такива като вас, падат нравите. Обществото напълно ще се разврати. Как ще живеем по-нататък?
Човекът не реагирал на тези думи. Той погледнал царя право в очите и му казал:
– Ваше величество, яжте си сами лайната.
Този човек още от самото начало знаел кой стои пред него и за това не се подал на агитацията му. А царя до края на живота си взимал малко от купа и го прибавял към храната си. Единственото, което го спасило били подправките и ароматите.