Този дворец е построен по времето на скандалния френския крал Луи XIV и то след като краля видял двореца на министъра на финансите. Само кралския дворец трябва да бъде толкова красив, даже и повече.
За кралска резиденция бил избран малък ловен дворец близо до Париж. Преустройството му започнало през 1661 г. Според проекта на Луи Лево Версайският дворец е трябвало да има огромен корпус от здания, големи площи и тераси с достъп до парка, фонтани, галерии, малки дворци и градини. Над парка работил Андре Ленотра. За забавление на Луи XIV, Ленотра създал перфектна зелена морава, симетрични пътеки, живи огради, цветни лехи и фонтани.
Туристите преди всичко се интересуват от частни апартаменти на кралят и кралицата на първия етаж в основната сграда, около Мраморния площад. Останалата част от двореца е предназначена за официалния живот в двореца. Залите, които били наречени с имена на богове, били украсени с позлатена мазилка, красиви кристални полилеи, гоблени и статуи. В залата на Венера стои статуята на самия Луи XIV.  70-метрова стена с 17 огромни огледала  сложени срещу всеки прозорец, оформят Огледална галерия с зашеметяващ ослепителен ефект.
!5 години след започване на строежа кралското семейство се нанесло във Версайския дворец. През 1715 г. краля умира, двореца опустява, а кралския двор напуснал резиденцията.
Версайския дворец отново оживява през 1772 г., когато тук отново се върнал младият Луи XV.  По-късно преди Френската революция във Версай са живели Луи XVI и Мария Антоанета.
Днес Версайският дворец се е превърнал в един от най-големите музеи в света.

Намаляването на едрите хищници води до многократно увеличение броя на тревопасните животни.
В резултат от унищожаването в северното полукълбо на едрите хищници, особено вълци, популацията на тревопасни животни, като например лосове и елени, значително превишава нивото си и внася вреда на екосистемите.
При отсъствието на вълците, броят на големите тревопасни животни се е увеличил шест пъти. Това води до ерозия на почвата, нарушаване на растежа на младите дървета и в крайна сметка до обезлесяване, което е съпроводено от намаляване на биологичното разнообразие.
Числеността на тревопасните животни най-добре се регулира от наличието на големи хищници. Така например, в Европа в области, където има  не само вълци, но и рисове, гъстота на популацията на елените е много по-малка, отколкото в областите, където има само вълци.

Живот сред смъртта, рай сред ада, вест която трудно можем да разберем с ума си, по-лесно ще я уловим със сърцето. Когато ни овладее всекидневната суета и с неизпълнимите обещания, равнодушие и умора или когато се сблъскваме с болести, насилия, предателства, нещо вътре в нас ни подсказва, че това не е края, че има и нещо друго, много по-голямо, което изцелява, утешава и обнадеждава.. После може да се появи чувство, макар и за минута, че сгъстените облаци скриват слънцето и че във всичко ставащо има цел и смисъл. В такива моменти е много важно да уловиш усещането и да почнеш да търсиш отговор. В противен случай суетата и злото ще свършат своето дело. Ще внушават идеи за безсмислеността на ставащите неща, ще отнемат силите и ще убият надеждата.
Всеки, който не е падал като жертва на отчаянието и чийто живот не се е превърнал в още по-безсмислено съществувание, живее с надежда за по-светло бъдеще: „Някой ден ще стана по-добре…ще изчезнат проблемите….ще утихне душевната болка…всички ще ни разбират и ще ни обичат“.
Но това „някога“ ни води в бъдещето, в областта на възможното, отвлича ни от настоящето и реалното. То има реални шансове да се превърне в „никога“, ако ние се предадем и престанем да търсим отговор днес и сега.
Изглежда Голгота и трите дена до възкресението са станали истинско изтезание за тези, които не са се постарали да разберат думите: „Царството Божие е сред вас“ или повярвайте на пророчествата за Христос и неговото възкресение.

Много отдавна в гората растели две дървета. Когато капките на дъжда падали на листата или на корените на първото дърво, то поемало съвсем малко и казвало:
– Ако взема повече, няма да остане за другите.
Второто дърво приемало цялата вода, която му дарявала природата. Когато слънцето дарявало със светлина и топлина второто дърво, то се наслаждавало и се, къпело в златните лъчи на огненото светило, а първото взимало само една малка част.
Минали години. Клоните и листата на първото дърво били толкова малки, че не могли да поемат и капка дъжд, а слънчевите лъчи не могли да се доберат до оскъдните плодове, защото и светлината и водата се губели в короните на другите дървета.
– Цял живот давах на другите, а сега в замяна не получавам нищо, – тихо мърморело първото дърво отново и отново.
Второто дърво придобило разкошни клони, които били отрупани с огромни плодове.
– Благодаря ти, Господи, за това, че ми даде в живота всичко. Сега е време да дам стократни, както Ти постъпваш. Под своите клони аз ще укрия хиляди пътници от палещото слънце или от дъжда. Нека моите плодове радват много поколения хора със своята сладост. Благодаря Ти, че ми даде възможност да давам, – с любов и нежност казало второто дърво.

Квантовата мрежа е изградена с помощта на два атома рубидий, които си разменят фотони. Атомите са поставени в специални кухини, покрити с огледала и са много близо един до друг. Тези кухини, известни като оптични резонатори са свързани с оптично влакно.
На един от рубидиевите атоми въздейства лазер, в резултат на това той излъчва фотон. Фотона преминава през оптичните влакна в другия резонатор и започва да отскача от неговата огледална стена дотогава, докато не попадне на рубидиевия атом и не се погълне от него. В резултат тази погълната информация от квантовото състояние на първия атом се отдава на втория атом.
Мрежата за сега е малка. В нея има всичко на всичко два възела и може да предаде информация само на 21 метра. Съвременния Интернет също е произлязъл от малка локална мрежа.
Ако изследователите могат да разработят тази идея, тогава човечеството ще получат мрежата, която  не е възможно да се разруши и която може да предава големи количества информация за неопределено време.