Група деца били изпратени на лагер през лятото. Там те изучавали стихове от Библията и интересни истории от нея.
След библейския урок на тема „Вяра без дела е мъртва“ едно вечно недоволно момче поискало да се обади по телефона на родителите си.
Ето какво казало детето по телефона:
– Мамо, аз съм …. Тук е много лошо и никак не е интересно. Искам да се прибера. Ела ме вземи, скучно ми е …. Не ми харесва програмата на лагера. Днес ни караха да учим някакъв стих за момиче на има Вяра, което умряло от мързел ….
Такъв разговор, не може да не предизвика смях. Питам се дали учителите не са прекалили с образността или малкият не е бил достатъчно заинтригуван и е слушал само от части?

Майка с петгодишния си син се връща от църква. В клоните на едно дърво запя малка птичка. Майката желаейки да  обърне вниманието на сина си и да му покаже певеца в клоните, казва:
– Мишо, погледни на дървото! Виж какво има там!
Синът без да погледне, отегчено казва:
Знам, мамо, там е Закхей!

В продължение на 13 години Раби бил поразен от тежка болест. И болестта и изцелението не станали случайно.
Веднъж на улицата водели теленце за клане. Когато Раби почти се изравнил с водещият теленцето, животното се отскубнало и изтичало при Раби с жален рев, скрило главата си в полите на дрехата му и го молело да се застъпи за него. Но Раби изпъдил теленцето и казал:
– Върви, където те водят, ти за това си създадено!
– Той няма милост, – чул се от небето глас, – нека сам изпита страдание.
И в същия момент Раби бил поразен тежко, той получил недъг.
Изцелението станало така. Почиствайки къщата, прислужницата намерила издъхнал пор и смятала да изхвърли малкото животно заедно с боклука. Виждайки това Раби завикал:
– Остави го! Милостта на Господа е над всяко творение.
Тогава от небето се чул глас:
– Той се смили, да се смилим и ние над него.

Растенията не притежават мозък, но това не означава, че те нямат алтернативни форми на „разум“.
Според едно скорошно проучване, проведено над берберис, декоративен бодлив храст и паразитите, които живеят върху него, се установило, че някои растения имат нещо като памет и дори могат да изчисляват рисковете.
Берберисът често има проблеми с паразитите, плодовите мухи снасят яйцата си в плодовете му. Личинката се развива, като се храни от плода.
Растението може да спре развитието на семената си, за да се запази. Ботаниците наричат това поведение селективен аборт, така бербериса се пази от плодовите мухи.
За да не могат ларвите да нападат вторите семена, растението, изхвърля заразените семена и личинките загиват. Семената на заразения плод не винаги се изхвърля от растението, това зависи от броя на семената, които се намират вътре. Ако в заразеният плода има две семена, вероятността да бъдат изхвърлени е 75 %. Ако в заразеният плода има едно семе, растението се освобождава от него в 5% от случаите.
Ако берберис изхвърля всичките си заразени семена, ще загуби твърде много, създава се впечатление, че личинките могат да умрат и по друг начин.
Такова поведение е било изненадващо за учените. Изглеждало сякаш растението може само да прецени рисковете и да вземе най-доброто решение за семената си във всеки конкретен случай.
Стратегията наблюдавана при берберис е първото екологично доказателство за такова сложно поведение при растенията. То показва, че растенията имат структурна памет, която може да разбере разликата между вътрешни и външни условия и че могат да разчетат рисковете.

Покорителите на Еверест в течение на много години са оставили по склоновете на най-високата планина в света много боклук и екскременти.
За да се пребори с това, в Непал са обявили, е всеки, който иска да покори смъртоносния връх, трябва да плати и за боклука, който ще остави зад себе си.
Никак не е странно, че на ледника този боклук достига най-малко 10 тона.
В Непал се опитват да  запазят чиста планината. За това е необходимо всеки алпинист да върне боклука си обратно и да изнесе още 8 килограма чужд такъв, които намери по време на спускането си.
Преди началото на пътешествието алпинистите се отправят в базовия лагер в подножието на планината, където всичко, което ще стане по-късно боклук се премерва. За тези, които не изпълняват условието, наказания не са предвидени, но министърът на Непал по туризма Бурлакоти твърди, че ще се „предприемат съдебни действия““
Официално в Непал се смята, че туристите са задължени да събират боклука си.
За съжаление Еверест е доста опасно място и грижата за запазване на околната среда там, е много трудно. Остро е поставен въпроса за оцеляването в планината и ако алпинистът с последни сили хвърли газовите бутилки в там, може ли да се вини за това? Данъка върху боклука не е първият опит на Непал да очисти Еверест.
Екип от непалци и индуси, за последните пет години, са изнесли от Еверест впечатляващите 13 тона боклук, но около 10 тона стоят още там. Достатъчни са само 2,5 тона отпадъци, за да се появи биологична опасност. Също така, на Еверест за последните 50 години са останали 240 трупа. Да се изнесат от там е почти невъзможно, защото в разреденият въздух се изразходват много повече сили.
Предполагам, че новият закон косвено ще повлияе на алпинистите и може би те ще вземат много по-малко багаж със себе си.