Трудно раждане

За жената раждането е трудно и много болезнено. Но при някои животни този процес протича още по-лошо.
Например, при хиената.
Първо, родовите канали на хиената имат V -образна форма, която е два пъти по-дълга от тази на други бозайници със същата големина.
За това хиените много трудно раждат, тъй като плода трябва да премине през целия родов канал. Още по-лошото е това, че хиената ражда през клитора си, защото няма влагалище. Клиторът се подава от тялото на хиената на 17 см, а плода преминава през тази тръба, която може по време на раждането да се разкъса.
Много майки хиени умират при първото раждане, а 60% от раждащите се, се задушават и умират.
Женските хиени уринират и правят секс през клитора.

Кехлибарената стая

Първоначално тя е създадена през 1701 г. за първия крал на Прусия, но скоро преминала в Русия като подарък за Петър Велики. Отново е преместена в Зимния дворец при Елисавета.
Площта на стаята, включително и стените е 55 кв.метра. За направата й са отишли 10 години и 6 тона кехлибар.
По време на Втората световна война са се опитали още веднъж да преместят стаята, за да я запазят, но кехлибара с времето бил станал много чуплив и това не станало.
За това просто я облицовали с обикновенни тапети. Но германците я намерили и когато я разпознали, я изпратили в Кенигсбергския замък, който бил разрушен по време на войната.
Никой не знае дали кехлибарената стая е оцеляла след бомбардировките.

Лекарството

Един мъдрец казал:
– Най-доброто лекарство за човека е любовта и грижата за него.
Човек, който го слушал,  попитал:
– А ако това не помогне?
Мъдрецът го погледнал, усмихнал се и казал кротко:
– Тогава трябва да се увеличи дозата……

Най-добрият ден за започване на важни дела

Веднъж ученици попитали учителя си:
– Кажи ни, съществува ли ден от годината, който е най-благоприятен за начало на важни дела?
– Ден? – удивил се учителят.
– Може би ден от седмицата или някоя дата от месеца.
– А, ден от седмицата… – въздъхнал учителят. – Да, разбира се. И този ден е четвъртък, – казал той и хитро погледнал питащите.
Учениците отворили тетрадките си и започнали да записват казаното.
– А ти защо не записваш? – строго попитал учителят един от учениците, който го гледал, като се усмихвал.
– Защото зная какво ще кажеш след това.
– И какво от това? – намръщил се учителят.
Всички замръзнали в очакване.
Тогава ученикът, който нищо не записвал, казал:
– Това е също вторник, сряда, петък, събота, понеделник и неделя.
– Ти си прав, – казал учителят.
Околните зашумели, удивени и радостни, че един от тях е дал правилния отговор. След това едно от момчетата попитало:
– А защо в такава последователност?
Учителят погледнал ученика, който дал правилния отговор и му казал:
– Отговори им.
– Само един ден, казал той – и този ден е днес.

Управление над безкрайно търпение

Защо в някои страни отношението на народът към управляващите прилича на жена, искрено вярваща, че „ако я бият, значи я обичат“. Знам какво си помислихте, но не това имах в предвид.
Нека да вземем например, Централната африканска република и нейният президент, а след това и император, Жан Бидел Бокаса.
Той обичал народа си силно – пържен, със сос, печен ….
Готвачът на Бокаса виртуозно готвел човешка плът. Често на императорската маса попадали политически противници, министри в опозиция и опасни военни хора, които били трудни за преодоляване.
Така под специалния надзор на императора активно се работело с малолетни и непълнолетни.
През януари 1979 г. в столицата Банги протестирали ученици за това, че ги карали да купуват скъпо грозна униформа от личната фабрика на Бокаса. Били арестувани повече от сто деца на възраст между 6 и 16 години. 40 от тях императорът заповядал да се изпратят в кухнята, а останалите вързани сложил легнали на площада пред двореца и лично премина през тях с камион.
Това била последната капка на търпението. Не, народът не се разбунтувал. Хората стояли в безмълвно възхищение.
Но Франция, бивш суверен на страната, решила да положи край на тези кулинарни излишества. През септември 1979 г. френски десант завзел Банги и свалил императора гастроном.
Истината е, че нямало съд, човекоядецът спокойно си живеел във Франция в собствен замък, а през 1986 г. била отново издигната кандидатурата му за поста президент на Централната африканска република. И народът всячески приветствал завръщането му.
Но как така? При него имало ред. Да хората били изяждани, бичувани и живи закопавани. В страната имало страшен глад и чудовищна безработица, но той бил истински император.
Преизбирането на Бокаса не станало. Неговият черен дроб се оказал много по-умен от народа на Централната африканска република и с доста мъка и болка прекратил съществуването на собственика си в края на 1986 г.