В „сърцето“ на една от азиатските страни, сред паметниците на древната култура ще бъде построен модерен изследователски център. Той ще представи перфектно съчетание на футуризъм и елементи на националната архитектура.
Талантливият архитект Заха Хадид никога не престава да учудва с работоспособността си и броя проектите, представени през последната година. Друг пример за продуктивна му работата е проектът на Изследователския център Sleuk Rith в Камбоджа. Това ще бъде комплекс от пет сгради, построени от дърво. За да създадете такава необичайна форма на Центъра архитектът е бил вдъхновен от най-известната културна забележителност на страната – храма на Angkor Wat.
Работата на Центъра ще се фокусира върху изследването и документирането на проблемите на геноцид в Азия. Преди 35 години режима на Червените кхмери, се опитал да изгради „общество на бъдещето“ и е унищожил една четвърт от населението на страната.
В Sleuk Rith планират да има библиотека, архив, аудитории и самият изследователския център. Той ще бъде изграден в непосредствена близост до градската библиотека и Кралския Университета по икономика и право в столицата на Камбоджа Пном Пен. Проектът се финансира от правителството на Камбоджа.
Ученикът на великия архитект Серджиу-Раду Поп не е останал по-назад, той е представил пристанище предназначено за Антарктида.

Свещеник посещаваш престъпниците в затвора влязъл в камерата на един крадец рецидивист.
– Не падай духом, сине мой! Когато те пуснат, аз ще се постарая да ти помогна….
– Благодаря ти, отче, – казал развълнувано крадецът. – Но това не ви е по силите. Кражбата е сложна работа. За нея се иска много практика и специална подготовка.

Един ден по пътя вървял стар мъдър човек. Разглеждал всичко наоколо и се любувал на ярките цветове на пролетта. Срещнал човек, който носел огромен товар на гърба си. Краката му се подгъвали под тежестта.
– Защо си се обрекъл на толкова тежък труд и страдание? – попитал го старецът.
– Аз страдам, за да могат моите деца и внуци да бъдат щастливи, – казал човекът. – Моят прадядо се обрекъл да се трудят в името на дядо ми, дядо ми – в името на баща ми, а баща ми – за мен, и аз ще страдам за щастието на децата ми.
– И някой в семейството ви щастлив ли е? – попитал мъдрият събеседник.
– Все още не, но децата и внуците си със сигурност ще станат щастливи! – замечтано възкликнал мъжът.
– За съжаление, неграмотните не могат да научат другите да четат, нито къртицата може да стигне до орел! – въздъхнал мъдрият човек. –  Първо трябва да се научим как да бъдем щастливи, само тогава може да  научим децата си какво е щастие. Това ще бъде вашият най-ценен подарък.

Да израстнеш в християнски дом е голямо благословение, но това не те прави християнин. Активното участие в младежка група, посещаването на християнско училище, старанието да бъдеш „много добър“, могат да спомогнат да станеш християнин, но това не е всичко.

Деси отново бе преживяла поредната раздяла с момче. тя не можеше да преодолее влечението си към момчетата и секса с тях, въпреки че ходеше на църква и участваше в мероприятията ѝ. След всяка приключила връзка тя се чувстваше излъгана и изоставена.

Вчера се опита да обясни на приятелката си какво се случва с нея. Докато разказваше за поредната раздяла, сълзите ѝ се стичаха по лицето. Явно болката беше много силна. Беше опитала всичко: четене на Библията, налагане на някакви граници при среща с момчета, …… и въпреки всичко се проваляше.

– Деси, – погледна я съчувствено приятелката ѝ и я докосна по рамото, – можеш ли да си представиш, някой да ръководи църква и да няма лична връзка с Бога? Предполагам, че случая при теб е от подобно естество.

Деси се разплака още по-силно. Сълзите ѝ се изливаха като истински потоп.

– Искаш ли да се помолим заедно, – предложи приятелката ѝ.

– Да. – смело каза Деси и избърса очите си.

Тя нямаше вече какво да губи.

И те се помолиха.

През годините различни хора бяха посявали семена в сърцето на Деси. но това беше момента на нейното спасение.

Сега, когато тя се довери на Христос и прехвърли контрола на живота си върху Него, Неговият Святи Дух ще ѝ даде сили да се пребори с изкушението и ще ѝ помогне да заживее богоугоден живот.

Имало едно време един човек. Той ставал всяка сутрин преди зазоряване. Отивал на брега на морето и срещал новия ден с молитва към Бога.
Пораснал синът му. Той също като баща си ставал рано сутрин, отивал на брега на морето и срещал изгрева на слънцето, но не се молел.
И синът имал син. Той поел традицията. Ставал сутрин рано преди изгрев слънце и отивал на брега на морето. Само, че не знаел защо го прави.