Децата са като някоя завоевателна армия. Те нахлуват в нашето пространство и след някакви си 70-80 години напълно го завоюват.
Те са невероятни със заключенията си, защото нямат достатъчно опит и знания в този свят.
Изключително остроумни и находчиви са, бързо се ориентират в обстановката и „мъдро“ отчитат обстоятелствата.
Ето ви и пример за това:
Питат тригодишната Надя:
– Надя, каква ще сте станеш, когато пораснеш?
С чувство на достойство тя отговаря:
– Надежда Петрова!

Предполага се, че Нюгрейндж е  най-старата известна праисторическа структура в цялата Ирландия. Тя е построена от пръст, камъни, дърво и глина около 3100 г. пр.н.е., около 1000 години преди египетските пирамиди.
Конструкцията се състои от дълъг коридор, който води до напречната камера, която най-вероятно е била използвана като гробница.
Най-характерната черта на Нюгрейндж е точния и надежден дизайн, който е помогнал на структурата да остане напълно водоустойчива до днес.
Но най-изненадващо е, че входа на гробницата е разположена по такъв начин спрямо слънцето, че по време на зимното слънцестоене, най-краткия ден от годината, слънчевите лъчи насочени през малък отвор в 60-метровия проход, осветяват пода на централната зала на паметника.
Археолозите предполагат, че Нюгрейндж е била използвана като гробница, но защо и за кого, все още остава загадка. Все още не е известно как древните строители с такава прецизност са изчислили структурата ѝ. Напълно вероятно е, слънцето да е заемало определена роля в тяхната религия.

В дните, когато беше наркодилар ако му се приискаше компютър, радиоуредба, касетофон, ……клиентите му щяха да му ги донесат в замяна на наркотик. Дори за това не беше нужно да излиза от къщи.

Но той се промени и всичко това остана в миналото му. Животът му сега съвсем не беше лек, защото нямаше много средства за да живее.

Веднъж негов приятел го попита:

– След като стана пастир, мислиш ли, че ще се справиш по-добре от преди?

Църквата му бе бедна и схлупена. Покрива капеше, а тук идваха само много бедни и нуждаещи се хора.

– Бях предназначен да работя с бедните, – кротко каза той.

Огледа рушащата се сграда и пое дълбоко въздух:

– Аз съм там където трябва да бъда.

– Какво имаш в предвид? – попита приятелят му.

– Аз бях лош човек. Нещата, които съм правил в живота си са ужасни. Нарушил съм всяка от Божите заповеди.

– Всяка ли?

– Да, всяка. Кражба, лъжесвидетелство, прелюбодейства, ……

– И убийстава ли? – вгледа се изненадано приятелят му в него.

– Никога не съм натискал спусъка, но бях замесен. Можех да спра нещата, преди да бъде взет живот, но не го направих.

Той смръщи вежди и наведе глава.

– Бизнесът в нашите среди беше безмилостен, същинско самоизяждане. Слабите ставаха жертва на силните. Много хора падаха убити и това ставаше всеки ден. Мразя човека, който бях преди. Бях безмилостен и жесток. Да, днес не съм какъв, но бях…..

Той въздъхна, а брадичката му се отпусна на гърдите

– Заслужавах ада, – каза с болка в гласа. – Нещата, които съм правил обясняват, защо Бог е прав. Той не може да бъде измамен. Каквото посееш това ще пожънеш. Не можеш да очакваш сладки плодове в живота си, когато си засадил горчиви, а аз толкова много горчиви съм засадил…..

Очите му се напълниха със сълзи.

– …..и не съм ожънал всичката тая жътва.

– Но сега, всичките добрини, които правиш….., – опита се да го ободри приятелят му.

– Не, – поклати глава той. – не можеш да си осигуриш път към небето само с добри дела. Това, което върша и продължавам да върша е да кажа на Господа: Знам, че поради Твоята милост и благодат, аз съм простен, с нищо не мога да изкупя безбройните лоши дела, които съм вършил.  Но сега искам остатъка от живота си да го живея за Теб и да изпълня волята Ти.

Очите му блестяха в настъпващия мрак, а погледът му бе насочен нагоре, към небето.

Един човек непрекъснато се оплаквал. Разказал мъките и болките си на по-възрастен от него човек.
Старецът го изслушал и му казал:
– В нашия манастир има монах, който умее да се грижи за жасмина. През ноември той напълно го отрязва. Слага го на тъмно място. Но след това растението е покрито с много листа и цветове. Така се случва и с човека. Ние първо трябва да поседим на студено и тъмно, за да дадем много плод.

Адам Лаптон е канадски художник, изследващ в своите работи вътрешния свят на човека, неговите тревоги и стремежи, самопознание чрез борбата и преодоляването на изпитанията на живота.
Използвайки ефекта на „дълго задържане“ Липтоп предава нестабилното емоционалното състояние на героите си.
Зрителят е трудно да се съсредоточи върху едно нещо, той попада на чужда душевна хармония, „неопределено състояние“.
Художникът отбелязва, че в работата си се опитва да отговори на въпроса, какъв е вътрешният портрета на „героят на нашето време“.