Първо разберете защо се случва това. Съвсем не оправдавам тези, които правят от другарчетата си „боксова круша“.
Вие можете да се обърнете към учителите и възпитателите, но това не е достатъчно.
Напълно е възможно вашето дете да се заяжда с цел да му се обърне внимание, независимо от последствията.
По-слабите физически деца в училище също понякога са бити. Тогава помогни на детето си да укрепне и да стане по-силно. Насочете го да се занимава с някакъв спорт. Нека сам да се отбранява, а не да се крие в ъгъла, но не със злоба, а да докаже, че не трябва да го закачат.
За да защитите детето си от побойници, трябва да му обръщате повече внимание. Нападат не само слабаците, но и страхливите деца.
Възможно е детето ви да има низка успеваемост, а на урок по физическо възпитание да е „лош играч“. Децата в това отношение са жестоки и не прощават.
Възпитавайте у детето си увереност, интелигентност, чистота и правилно говорене. Това ще му помогне много при неговото израстване.
Не съветвайте детето си непременно да се бие. Не му се карайте за неумението да направи това или онова. Запомнете, ако е слабо детето ви, това може да се преодолее, но ако се озлоби в себе си, това може да доведе до дългосрочно отмъщение за тези, които са го обидили, а това не е добре.

На хълм с изглед към морето в Аделаида, Австралия, има малка, но оригиналната дървена беседка с цилиндрична форма. Тя е малко студио, където архитект може да работи в спокойна атмосфера.
Известният архитект Макс Причард, който проектира къщи от стомана и стъкло, скоро ще отбележи 25-годишнината от своята професионална дейност. Много очакваха да изложи някой свой амбициозен проект. Въпреки това, дизайнерът създаде нещо напълно различно от предишните постройки. Той е построил малка дървена беседка.
Студиото се намира на горист хълм в близост до къщата на архитекта, представляващо бяла стоманена конструкция, монтирана на дебели черни кокили. Както е отбелязал самия автор, той е искал да направи ярък контраст между двете сгради.
Височината на кулите е 6 метра, а диаметър е само 3 метра. Макс Причард харесва затворените пространства. Там той напълно да се концентрираме, работи продуктивно или просто иска да бъде сам.
Вътре студиото е направено от дърво. За стена архитектът е използвал шперплат от бор, а за настилка – паркет от дъски на лиственица. Мебели, които можете да видите там са: са вградени рафтове, маса и два стола.

Екраната клавиатура, независимо от размера на дисплея, не може да се сравни по удобството на работа с физически аналози. И тъй като голям брой хора използват за писане на смартфон или таблет  външни устройства с клавиши, най-доброто от тези устройства е клавиатурата Textblade – компактна, но и функционална.
Textblade е една от най-малките външни клавиатури за мобилни устройства. Когато е сгъната, тя може да се побере в  подобна опаковка за дъвка, така лесно се носи в джоба на ризата или дънките.
Клавиатура Textblade се състои от три модула, два от които са под лек ъгъл един спрямо друг – те са бутони за директно писане на текст. Третата част на клавиатурата е безжичен модул, с които устройството се свързва с смартфона или таблета.
Клавиатурата Textblade се състои от осем бутони, всяки от които отговаря на три до шест знака. Между клавишите има два милиметра разлика, което дава на потребителя усещането за работа със стандартна клавиатурата.
Textblade свързва смартфони и таблети чрез Bluetooth и има ниска консумация на енергия. Това осигурява работа на мобилно устройство без презареждане в продължение на месец или повече.
Теглото на тази необичайна външна клавиатура за мобилни устройства е 40 грама.
Textblade устройство е проектирано да работи с iPhone и IPAD. Клавиатурта връща на потребителите на тези устройства възможността да пишат на сляпо, почти забравено, при работа върху сензорни екрани.

Обичате ли пица дотолкова, че да извършите „коварно престъпление“?
Тогава това е за вас!
Как да разрежеш и поднесеш пица, така че никой да не ви заподозре, че сте взели най-голямото парче. За това гледайте видеото!
Но не забравяйте, като постъпвате така да не се увлечете, защото в противен случай можете да подкопаете добрите си отношения с приятели или в семейството.
А може би е по-добре, заедно със всички да се наслаждавате на пица, от която не е взето нито едно парче.
Всеки сам решава за себе си!

Щом звънна, вратата веднага се отвори. Посрещна го жена с големи сенки под очите и добродушна усмивка.

– А вие сте мъжът, който звънна преди малко по телефона?

– Извинявайте, че ви притеснявам, – мъжът запристъпя нервно от крака на крак.

Жената махна с ръка към хола и се наведе да събере разхвърляните играчки в коридора.

Когато се настани в един от фотьойлите, тя дойде и седна срещу него.

– Роднина ли сте на Гошо, този, когото убиха вчера, тук през две преки? – попита мъжът.

– Не, – жената се усмихна, – Срещали ли сме се само веднъж, но остаха от него с много добро впечатления. Знам, че бе сутеньор, но …..

– Как се запознахте? – попита мъжът.

– Преди пет години почина мъжът ми. Бяхме много задлъжняли. Тогава трябваше да купувам много лекарства за него, а и не работех никъде. Децата бяха малки. След смърта му, не можех да си намеря работа никъде, а заплашваха да ни изхвърлят на улицата. Гладувах. Това, с което ми помагаха приятелите му, успявах да нахраня децата. Без работа и средства, реших да.., – жената погледна малко смутено събеседника си.

– Отидохте при Гошо? Знаели сте, че е бил сутеньор, – подсказа ѝ мъжът.

– Да проклинах се, че дори само си го помислих ….. Родителите ми бяха набожни хора. Възпитана съм в религиозен дух, но трябваше някак да се измъкна от това положение и ….за това отидох при него. Бях решила да продам единственото, което имах.

Очите ѝ се наляха със сълзи, но тя продължи смело:

– Най-напред не се осмелявах да вляза. Колебаех се. Гошо ме видя. Той разчистваше стаята си. Погледна ме и попита: „Мога ли с нещо да ви помогна?“ Казах  му, че ми трябват пари и му обясних защо. И тогава този абсолютно непознат човек, направи нещо неочаквано….

Двамата мълчаха дълго време. След това жената събра сили и продължи:

– Гошо влезе в стаята и започна да разхвърля кревата си. Уплаших се. Започна да отваря чекмеджета, вратите на шкафовете и шумно да ги затваря. Събра на купчина доста неща, между които имаше скъп часовник, радиоуредба, кристални чаши, много красив изрисуван порцелан, не успях всичко да видя. Събра всичко в една чанта и ги качи в колата си. Преди да седне зад волана, обърна се към мен и каза: „Ела след пет минути на съседната пресечка“ и ми махна в тази посока с ръка. Запали мотора на колата и потегли.

– Интересно, какво сте очаквала тогава? – попита мъжът.

Жената сякаш не чу въпроса му. Тя се наведе малко напред и продължи да разказва:

– Когато успях да стигна до ъгъла видях, че всичко, което беше събрал го внасяше в една къща. Приближих и прочетох на табелата „Заложна къща“. Гошо нещо говореше със друг мъж на вратата и другият му даде пачка банкноти. Докато разбера какво става, Гошо ми пъхна парите в ръцете и каза: „Отиди плати и не ставай курва“. След това запали и потегли с колата.

Жената въздъхна дълбоко, а очите и се премрежиха отново от сълзи. Мъжът леко се надигна и спокойно каза:

– Той ви е помогнал.

– Да, – каза вече успокоена жената. – Той беше добър човек и истината трябва да излезе наяве.

– Ще направя всичко възможно това да се научи за него, – каза мъжът и си тръгна.