В действителност, накъде са насочени нашите грижи, мисли и чувства?
Какво ни интересува най-много?
Какво ни тревожи, радва и ни завладява изцяло?
Това са неща, които не можем да задържим за себе си за винаги. Всичко това в края на краищата изчезва и се разрушава.
Ако забравим за най-главното, за душата си, която е създадена по Божий образ, за Божията искра, която е заложена в сърцето ни, какво ни ползват всичките успехи и всякакъв вид земни благополучия?!
Ако човек има всичко, за което мечтаят хора от света, той е нещастен, сърцето му е пълно с безпокойство, тъга и неговото благополучие изглежда съвсем безполезно.
Обратно, човек с чиста съвест, светло сърце може да бъде щастлив в трудности, изкушения и лишения.
За това, напълно са верни думите на Господа:
„Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си?“

Обикновено от него се правят сухари, но може да се използва и за приготвяне на някои ястия.
Например, стар хляб се използва при приготвянето на лучена супа. Французите смятат, че именно сухият хляб прави супата по-пикантна и вкусна. Такава супа може да си поръчате в кой да е френски ресторант. Там я смятат за кулинарен шедьовър, останал от предците им.
Даже тези, които не обичат лук трябва да я пробват. В нея не се слага варен или пържен лук, а карамелизиран, който придава съвсем друг вкус на ястието.
Но къде другаде се използва стар хляб освен в приготвянето на лучената супа?
Например, в салатите вместо сухари. Италианската салата „Панацела“ съдържа различни зеленчуци и стар хляб. В нея обезателно трябва да се добавят домати, а за останалите зеленчуци се слагат по желание на готвача.
В зависимост от състава на хляба, той се накъсва на малки парчета и се накисва в оцет, зехтин, или сос. След това накиснатите парчета хляб се смесват с зеленчуците.
С помощта на блендер от стар хляб могат да се направят галета, които могат да се използват за направа на котлети и за приготвяне на печено.

Атеист убеждавал една баба, че няма Бог:
– Как можете да вярвате, че има Бог? Ние вече в космоса бяхме и Бог там никой не е видял. И течението на реките обърнахме, но Бог не се е показал.
А бабата му казала:
– А вие знаете ли защо на мъжът растат мустаци, а на жената не?
Атеистът млъкнал. След това тихо признал:
– Не знам.
– Ако вие не знаете какво става под носа ви, за какъв космос ми говорите?

Днес подрастващите и компютърът са почти неразделни. За тях това е съвсем естествено, както за родителите телевизора едно време. Мненията на майките и бащите по отношение на компютъра се разделят.
Едни забраняват на децата си да работят на компютъра, освен ако не е свързан с обучението им. Други им позволяват, като се стараят да ги отделят от време на време от екрана.
Трябва ли да не даваме на децата си лаптопи, таблети и смартфони?
Днес децата ни живеят в съвършенно други социални условия. Изследвания са доказали, че социализация на децата става чрез общението в Интернет. Ако един тийнейджър не се свързва по Интернет с приятелите си, той изпада от тийнейджърската среда. Можете да вземете от детето таблета или компютъра, но тогава не се учудвайте, че той няма приятели и взаимоотношения с връстници си, и че в училището никой не го разбира.
Разбира се, във всяко нещо трябва да се проявява мъдрост. Според психолози и лекари, броят на тийнейджърите, пристрастени към компютъра, расте ежегодно.
От една страна, социалните мрежи са чудесна възможност да се намерят хора със същите интереси, загубил се приятел или някой който е твърде зает и не можеш да се срещнеш с него в ежедневието. Това е една възможност за срамежливите да говорят откровено и да намерят събеседник.
Но виртуалното общение не може да замени реалното. Можете да чатите в мрежата със стотици приятели и да си останете самотен. Общението в мрежата може да помогне за изграждане, развитие, творчество, а може да бъде и обикновенно бъбрене. По-често се обсъждат реални проблеми или нещо интересно. Повечето от разговорите са от рода на: „Пътувах, това са снимките“ или „Купих си това, виж“ и т.н.
Как да помогнем на едно дете да не става зависимо от виртуалния свят?
Наслаждавайте се на общението с децата си. Вникнете в техния свят, работете с тях, не ги отпращайте към монитора, радвайки се, че не хулиганстват на улицата и не пиянстват. Вируалния свят е коварен. Детето прави всичко, за да завоюва авторитет в обществото и най-вече между връстниците си.

Наблюдавам интересна закономерност. Когато всичко е добре при човека, той е щастлив, здрав и успява във всичко, с което се захване.
Но само да му се случи някоя неприятност, болест или беда започват оплаквания: „От къде ми дойде това? Защо на мен?“
И веднага си спомням за ефекта на бумеранга. Живота ни е като бумеранг.
Каквото давате, ще се върне. Каквото посееш, това ще пожънеш. Ако използваш лъжа и вас ще излъжат.
Всяка постъпка има значение.
Черните мисли се връщат като заболяване, а светлите като Божествена светлина.
Ако не си мислил за това до сега, помисли!
Знам, че има много скептици, които ще се присмеят на думите ми.
Огледайте се в живота си, върнете се година, две, пет назад. Анализирайте постъпките и мислите си. И тогава ще разберете защо живеете така, а не иначе.
„Каквото посееш, това ще пожънеш“ – това е напълно справедливо изявление. Всичко в този свят е взаимносвързано. Цялата информация се натрупва и се връща към подателя си. Нищо не остава незабелязано. Просто понякога не е очевидно тъй като е трудно да се проследи връзката между причината и следствието.
За това е необходимо добре да обмисляме всяка своя крачка и действие и да постъпваме така, както бихме искали другите да постъпват с нас.