Бащата на Бах скоропостижно умрял, когато Йохан Себастиян бил на девет години. Той бил даден на по-големия си брат, органист в град Ордуфа – Йохан Кристоф Бах, да се погрижи за образованието и възпитанието му.
Кристоф имал сборник с произведения на известни композитори тогава като Фробергер, Пахалбел, Букстехуде. Но тази колекция от „модерна“ музика по-големият брат заключвал в шкаф с решетки, за да не може Йохан Себастиян да се разврати и да загуби уважението си към общоприетите тогава музикални авторитети.
Въпреки това, през нощта младият Бах успял по хитър начин да извади иззад решетките нотния сборник …. Той тайно започнал да го преписва, но тъй като не можел да получи свещи, използвал само лунната светлина.
Цели шест месеца десетгодишният Йохан Себастияан преписвал нотите през нощта, но уви …. Когато героичният труд бил вече към края, Кристоф хванал брат си на местопрестъплението. Взел от него и оригинала, и копието ….
Мъката на Бах нямала граници и със сълзи на очи той извикал:
– Щом е така, сам ще напиша такава музика и ще я напиша още по-добре!
Брат му се разсмял и в отговор му казал:
– Иди да спиш, бъбривецо.
Йохан Себастиян не хвърлил думите си на вятъра и изпълнил обещаното от детството си ..

Енергийната криза в началото на 70-те години, принудила правителството на Холандия да се забрани осветяването на витрините на магазините.
Бижутер от град Рурмонд това положение не го устройвало.
На улицата близо до витрината на своя магазин той поставил малък генератор, който се задвижвал с ръчка.
Така, който искал да види осветена витрината, трябвало да повърти ръчката.
Излишно е да се казва, че всяко момче, което минавало край витрината, завъртало ръчката.
Така знанията по психология помогнали на изобретателния бижутер, да направи отлична реклама на магазина си.

Група китайски учени от Университета Цинхуа са създали капка течен метал, които се движат през препятствия, „яде“ люспи от алуминий, които може да променят формата и да се притиска до труднодостъпни пространства.
Малките „двигатели“ изработени от сплав на галий, индий и калай плава в разтвор от натриев хидроксид или солена вода. Галия е течност при 29 ° С, докато индий има по-висока точка на топене 156°С. Въпреки това, в комбинация, сплавта е в течно състояние при стайна температура с високо повърхностно напрежение, около 500 мN/м. Това означава, че когато сплавта се положи върху плоска повърхност, тя образува почти идеална сфера и може да запази формата си.
Микроскопски алуминиеви люспи се поставят в разтвор, което води до реакция, която генерира водородни мехурчета. Тези мехурчета помагат на капката да се движи напред, и алуминиеви люспи действат като гориво, което позволява на сплавта да преодолее дори малки препятствия.
Разработката се основава на предишни изследвания, проведени от екипа на  Jing Liu, а също и на пробива на учени от Университета на Северна Каролина в проучването.

Сега са трудни времената и често се характеризират с думата криза. Навярно сте чули някой да казва;
– А ако децата ни искат да им купим скъпи предмети, например, телефон, какво да правим? Те се разстроени, че съучениците им имат, а те не.
В такава ситуация е по-добре да разберем какво точно иска детето.
Първо, често децата ни не са нуждаят от много скъпи неща, но чрез тях те искат да бъдат приети в групата на съучениците си.
Ако това е така, подскажете на детето си друг начин да спечели уважението на връстниците си.
Например, обърнете вниманието му към това, в което то е силно и талантливо.
Например, можете да му кажете:
– Сега ние не можем да ти купим това, но за това пък ти си толкова добър по математика. Толкова лесно решаваш и най-сложните задачи, а това не може да се купи с пари.
Повярвайте, над дете с нормално самочувствие, никой не би издевателствал, дори да няма последен модел телефон или някаква скъпа играчка.
Второ, спомнете си, как детето ви е искало да му купите някоя скъпа играчка и когато я получи, какво прави? Играе с нея 5 минути и я захвърля.
Това говори, че то не е искало играчката, но не му е достигало чувство на радост и положителни емоции.
Не купувайте на децата си скъпите неща, които те ви искат, те няма да заместят общението с вас, от което се нуждае всяко дете.
Запомнете, за едно дете е важо родителите му да разговарат с него, да го изслушват, подкрепят, но не и да му натрапват своите мисли, идеи и желания.

Наводнението отдавна бе отминало. Само на кметството бе останала черна диря отбелязваща, докъдето бе стигнала водата. Явно водната стихия бе надвишила човешки бой.

Тази вечер спомените отново нахлуха в главата на Лиза. Тя видя старата им къща с родителите си. Водата се покачваше и заливаше верандата.

Върховете на ябълковите дървета, бяха като зелени островчета наоколо. Клоните плаваха обсипани с плод.

Всички бяха много изплашени. Водата нахлу по тъмно. Лиза беше малка. Тя бе изтръпнала от мисълта, че все така ще бъде.

Чу как сестра ѝ извика:

– Запушете прозорците.

Но всички гледаха уплашено и не помръдваха. Водата се надигаше тъмна и не обещаваща нищо добро. Стигна до глезените.

Учеха Лиза още от малка:

– При наводнение, скачаш във водата и се хващаш за нещо, което плава.

А тя тогава питаше страхливо:

– Не можем ли да се скрием на тавана?

– Това е глупаво, когато дойде водата най-правилното решение е всеки да се хване за сандък или маса и да плува с тях.

Чу майка си как изплака:

– Сега какво да правим?

На Лиза ѝ се стори, че лицето на майка ѝ се разтегна в нетипична усмивка и изчезна.

Всичко беше минало отдавна, но този кошмар се завръщаше вечер, когато бе тъмно, а реката шумолеше наблизо.