Коренът на всяка нерешителност е страха. Ние всички имаме различни видове страхове. Страхуваме се, че ще направим грешки и ще се злепоставим, че няма да можем да завършим това, което сме започнали. Страх ни е, че не сме достатъчно добри.
Всяко едно опасение ни пречи да вземем решения. “ Страхът от човека туря примка, а който уповава на Господа ще бъде поставен на високо“.
Не бива да се притеснявате за това какво другите хора мислят за дадено нещо, например, че всичко ще свърши зле, защото страхът от неодобрението е винаги по-лош от самото неодобрение.
Как да се отървем от страха? Има само един начин: Приемете го, и се движете срещу него. Или направите това, от което ви е страх най-много!
Единствената противоотрова срещу страха, е вярата. Трябва да се доверяте на Бог и да започнете да се движите.
Смелостта напредва, въпреки страха си. Куражът идва, защото сте уплашени до смърт, но вярвате, че това, което Бог иска да направите, можете да го направите.
„Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум.
Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти“.
Бог подкрепя тези, които се движат с вяра. Така че тук е въпрос, който трябва да си зададем: Кога е необходимо, да се доверяваме на Бог? Наистина ли му вярваме или чакаме, докато не опитаме нещо, което не може да се направим със собствени сили?
Не винаги знам какво решение трябва взема, но се подготвям и тръгвам с вяра. Избора определя съдба ни. Предай се на Господа, и Той ще ви даде мъдрост и смелост, за да успеете.

Пащърнакът е лечебно растение с приложение във фитотерапията. Иползва се коренът и семената му.

Той има съдоразширяващо действие върху коронарните съдове и по-слабо до никакво върху периферните съдове.

Има спазмолитично действие спрямо гладката мускулатура и храносмилателния трактат. Има и леко хипотензивно действие.

Терапевтичното му вътрешно приложение е при сърдечни неврози, стенокардия и колики.

Външно под форма на разтвор – ксанторин се прилага при витилиго – депигментация на кожа, поради установеното свойство на бергаптена и ксантотоксола да стимулират образуването на меланин.

Пъщърнакът може да се вари или пече, или да се използва в яхнии, супи и гювечи.

Коренът се консумира варен или печен в супи, яхнии и т.н. Има сладникав вкус, подобен на целина. За същите цели могат да се използват и стеблата на растението.

Живяло някога едно малко птиченце. То било много слабо и се гушело между братата и сестрите си. Родителите строго го надзиравали и не му позволявали да отива близко до края на гнездото. Те се страхували, че то ще падне.
Така минало детството на това птиче. Когато братята и сестрите му започнали да излитат от гнездото, то тъжно ги гледало и си мислело, че на него не му е дадено да лети.
Веднъж му станало много тъжно и то решило въпреки забраната на родителите си да се добере до края на гнездото и поне с едно око да види света.
Но птичето било съвсем неумело и първия силен порив на вятъра го съборил долу. То паднало върху мъха. Не успяло още да се изплаши, когато видяло към него да приближава голямо и страшно животно, с озъбена паст, мощни крака и опашка.
Птиченцето никога не било виждало куче, но веднага разбрало, че трябва да се спасява. Кучето се спуснало след него. Птичето побягнало на своите неприспособени крака за бягане, то тичало, тичало, докато не се блъснало в лошо миришещи кожени ботуши.
Това бил ловецът. Той вдигнал птичето и с интерес започнал да го разглежда, недоумявайки, как може такава голяма и здрава птица да не отлети директно от кучето му.
Птичето притихнало в ръцете му и ловецът решил да го отнесе в дома си, на своите деца.
Докато било лято децата си играели с птичето, но после отишли на училище в града. Птичето останало на двора в открита волиера, защото всички смятали, че то не може да лети. Там то седяло, забравено от всички, гледайки с копнеж към летящите птици.
Веднъж през един отвор на мрежата до него успяла да се промъкне котката. Добре, че стопанинът бил наблизо, та птичето отървало кожата.
Дупката в мрежата била закърпена, но птичето разбрало, че от сега насетне го грози опасност и то започнало да тренира своите слаби крила, за да може да се защитава с тях. Всеки ден ги натоварвало с камъни и се опитвало да ги задържи. Крилете му забележимо укрепнали.
Независимо, че птичето заякнало, то не си помислило изобщо, че може да лети, като другите птици.
Но веднъж котката отново го нападнала във волиерата. Било нощ и нападението на котката, изненадало птичето. То се събудило и започнало силно да маха с криле, отбранявайки се от котката.
Котката няколко пъти го ударила, птиченцето вече си мислело, че не ще може да отбие атаките на нощния хищник, когато земята под него се изместила. Котката останало долу, а птиченцето разбрало, че лети.
От възторг то се стрелнало нагоре към небето, понесло се по посока на вятъра, направило няколко прощални кръга над дома, който го бе приютил и полятя към своето семейство, където бе неговия истински дом.

Боклукът, който се върти в орбитата, винаги представлява опасност за космическите кораби и спътниците. Разработени са множество технологии, които до някаква степен решават този проблем. Но те уловят едри отпадъци, оставяйки малки парченца в орбита.
За да се реши този проблем, международен екип от учени е разработил система, която ще свали парчетата от отломки с лазер. Системата ще има два компонента: мощен оптичен лазер и телескоп с много широк ъгъл на оглед.
Телескопът първоначално е бил разработен да определя ултравиолетовите лъчи, които навлизат през нощта в земната атмосфера. Тосикару Ебисузаки ръководителят на проекта, осъзнал, че телескопът може да се използва и за откриване на части от космическия боклук.
Когато системата забележи частица, тя ще даде команда на лазера да ѝ нанесе интензивен импулс на светлина. Боклукът ще бъде изгорен с помощта на плазмената аблация, т.е. от едната страна на частицата ще се нагрее и ще се превърне в плазма. Когато плазмата се добере до другата страна, тя може да създаде импулс, който ще изтласка боклука в атмосферата на Земята, където той окончателно ще изгори.
Следващата стъпка е изпитване на системата. Концептуалният модел е вече инсталиран на МКС.

Дизайнерът Кентон Ли е решил проблема на всички родители по света, създавайки сандали, които „растат“ заедно с детето.
Тази обувка може да се уголемява до 5 размера, а нейната здравина спомага тя да послужи на собственика си най-малко 5 години.
И най-важното, тези сандали струват само 10 долара.
Това е истинско спасение за по-бедните семейства и за всички родители, които не успяват да наваксат обувки за детето си, необходими при нарастването на краката му.
Сандалите леко могат да се регулират с помощта на специални нитове.
По такъв начин те могат да се уголемят до пет размера.
Тези сандали са разработени като част от социална кампания The Shoe That Grows, която е предназначена да помогне на 300 милиона нуждаещи се деца по целия свят.