Отдавна при борба с насекомите се използват обичайните ароматни билки като градински чай, бял равнец или ароматни масла.
Сто грама камфор и валериан, изпарени над горелката, избавят от мухи и комари, дори много големи стаи.
Ситно нарязани свежи листа от черемуха или рябина натрийте върху кожата си и няма да имате проблеми с досадни насекоми.
Навлажнете памук в масло от карамфил, босилек, анасон, евкалипт  и го постави на перваза на прозореца. Резултата е поразителен.
Свежи клони от бъз поставени в стаята, изгонват комарите от стаята така, както и миризмата на доматените листа.
Ако сте решили да подишате чист въздух сред природата, но ви притесняват комари и други насекоми, хвърлете в огъня хвойнови клони.
Миризмата на масло от кедър отблъсква не само комарите, но и мухи, и хлебарки.
Никое насекомо няма да се докосне до лицето ви, ако го измиете с отвара от корените на пелин. За да направите такава отвара направете следното. Една шепа нарязани коренина на пелин изсипете в 1,5 литра вода, оставете  да заври. Отдръпнете от огъня и оставете така да престои 20-30 минути.
Ако ви свърши течността в електрическия фумигатор, не бързайте към магазина за да смените блока. Напълнете празният съд със 100% екстрат от евкалипт и комарите ще забравят пътя към вашия дом.

Един влиятелен британски политик не спирал да досажда на Дизраели с искане:
– Дайте ми титлата барон!
Министър председателят не можел да уважи молбата на този човек. Но успял все пак да отхвърли заявката, без да наранява чувствата на просителя.
– Съжалявам, че не мога да ви дам титлата барон, – казал Дизраели, – но ще ви дам нещо много по-ценно. Ще кажете на приятелите си, че съм ви предложил титлата барон, но вие сте отказали да я приемете.

През 1881 г. възникнала една нова религия в Аризона сред племето апачи на Белите планини.
Основател на тази религия станал пророк Накайдоклини, който твърдял, че може да общува с мъртвите.
Той проповядвал, че мъртвите войни апачи ще възкръснат от гробовете, за да изгонят белите от окупираната им страна.
Освен това пророкът заявил, че ако получи достатъчно коне и одеяла, той ще съживи двама от мъртвите вождове на племето.
В крайна сметка, той обвинил за провала си присъствието на бели хора в святата земя на индианците.
Вярващите в Накайдоклини загубили сражението с европейците, а самият пророк бил убит. Така била унищожена тази религия.

Милена и Роза отдавна не бяха се срещали. Роза беше спокойна и уравновесена още от времето, когато двете учеха на един чин. Тя винаги изслушваше приятелката си и ѝ даваше съвети.

Милена бе буйна, търсеше екстремни ситуации и се забъркваше в най-невероятни истории. След като завърши училище постъпи в университета, а след това пое по трудния път на журналиста. Тя бе винаги в най-горещите точки на събитията. Понякога това можеше да ѝ струва живота, но за нея това бе тръпка, преследване на целта, разкриване на истината.

– Как си? – попита Роза. – Още ли си в онази редакцивя?

– Същността на моята работа е да водя мрачната хроника на смъртта по света, – усмихна се малко наперено Милена.

– Смъртта е естествено нещо, но според мен е проява на зло, – сбърчи нос Роза..

– Хората, които се срещат лице в лице със смъртта, като войници, лекари, свещеници, живеят по-бързо от нормалните хора, – въодушеви се Милена. – Допълнителните години не винаги личат, но ги усещаш дълбоко в себе си, в мозъка и сърцето си.

– Навярно всичко това те притиска и измъчва? – съчувствено поклати глава Роза.

– Малко жени работят такава работа – едва доловимо разтегна устни в някакво подобие на усмивка Милена – и не е трудно да се досетиш защо.

– Това  не е място за жени – отсече Роза.

– Не мога да спра – издайнически въздъхна Милена. – Вървяла съм през поле осеяно с трупове. Натъквала съм се на осиротяло дете, легнало върху мъртвата си майка …..

– Интересно какво си чувствала в такъв момент? – оживи се Роза.

– Все едно си си загубил някой, когото си обичал. Смъртта е белязала живота ми с почти непоносими загуби и за това я мразя. Смятам я за свой смъртен враг  – някак раздразнено каза Милена.

Двете дълго стояха пред чашите с кафе. Онова буйното и жизнерадостно чувство от детството се бе изгубило и стопило някъде по прашните пътища. Те не бяха вече същите. Животът, особено този на Милена, бе превърна смеха ѝ в сълзи, а радостта в печал и болка за другите …..

Да се движим напред означава да придвижваме краката си един след друг и да правим крачка след крачка. Ако спрем да правиме това, разбираме, че стоим на едно място. Постъпателното движение винаги е свързано със скорост, път за изминаване и посока.
Какво означава да „ходим с Бога“?
Това означава да Му се доверим в избрания от Него път.
Ние сме твърде слаби. Препъваме се и се отклоняваме от пътя, а понякога се уморяваме и се спираме по средата на пътя.
Но на нас ни е даден Святия Дух. „Ходете по Духа“ може да се перефразира така „движете се с помощта на Духа“.
Една от най-добрите оценки в Библията бе дадена за Ной: “ Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; той ходеше по Бога“.
Може ли подобно нещо да се каже за теб?