Разположената в Ротердам, Холандия, компания Ecobird е създала мини градинка комбинирана с аквариум.
Компанията предлага комплект, позволяващ да се организира в къщи малка градинка от различни растения, която се разполага непосредствено над аквариум от любими рибки.
Но защо едно под друго? Защото тези две системи ще се грижат една за друга.
Водата с микроорганизмите ще полива и наторява растенията, които от своя страна ще филтрират водата в аквариума. Получава се нещо като кръговрат.
Идеята, разбира се, съвсем не е нова. Но приемуществото ѝ се заключава в това, че за тези, които все още имат съмнения и не знаят от къде да започна организирането на такова чудо у дома си, компанията предлага пълна гама от материали и компоненти.
Всичко, което трябва да се направи, е само да се пуснат рибки в аквариума.

Костилките от дрян са прекрасно жлъчегонно средство. Те подобряват работата на храносмилателния тракт. Добри сорбенти са и изсмукват токсините от организма.

Чрез тях могат да се лекуват и хемороиди.

За целта е необходимо в продължение на една седмица да е изядат 15 дренки заедно със костилките.

Те помагат и при стомашно-чревни разстройства.

Специална настойка от тях се приготвя по следния начин.

Три чаени лъжички костилки от дрян, изчистени от плода,  се заливат със чаша вода. Остават се да се варят 15 минути. След което се дръпват от огъня и така престояват 2 часа.
Пие се по три на ден по една супена лъжица.

Петната по дрехите стават много проблемни, когато не са се изчистили след прането и издайнически засияват в някой доста неприятен момент.

Описани са доста методи, но във случая ще спомена този, който е свързан с практическото приложение на оцета.

За целта ни е необходим бял оцет. Просто натривате малко от него върху неприятното петно, а след това го попивате с чиста мека кърпа.

По този начин можете лесно да премахнете упорити петна от дезодорант, особено на дрехи в тъмни цветове.

Пленниците бяха събрани на хиподрума в Москва и на стадион „Динамо“. Преди това всеки немец беше преминал през щателна проверка. За парада в Москва взеха само здравите и можещите да се придвижват самостоятелно.
Пожарникарите донесоха вода на военноплениците, но тя бе достатъчна само да се утоли жаждата им, но не и да се умият. Те имаха доста неугледен вид, немити, без обувки, но за това пък им раздадоха подсилени дажби, овесена каша и хляб със салам.
На 17 юли в 11 часа сутринта пленниците бяха разделени на две групи. Построиха ги по звания по 20 в редица. Първата група от 42 хиляди човек премина за 2 часа и 25 минути Ленинградското шосе, улица Горки, през площа Маяковски до гарата в Курск. Сред тази група имаше 1227 пленени с офицерски и генералски звания.
Втората група същояща се от 15 хиляди човека за 4 часа и 20 минути, премина почти същия маршрут и стигна гара Канатчиково.
Колоните се охраняваха от конници с голи саби и охрана с пушки. Зад
плениците се движеха машини за поливане, които символизираха отмиването на „нациската измет“ от земята.
„Парадът“ завърши в седем часа вечерта, когато плениците бяха качени по вагони и откарани по местата, където ги държаха затворени. На четирима пленници, изоставащи от колоната беше оказана медицинска помощ.
Сред пленниците имаше колона от французи колаборационисти. Те носеха на куртките си трикольорна значка. Когато се изравниха и видяха генерал Птит, който стоеше в задната част на камиона, започнаха да викат:
– Да живее Франция, наш генерал! Ние не бяхме доброволци! Нас ни призоваха насила. Да живее Франция!
Ернест Птит не прояви към тях никакво съчувствие. Изплю се злобно и през зъби каза:
– Мерзавци! Който не е искал, той не е с нас.
По време на парада от стана на населението се чуваха скандирания:
– Смърт на Хитлер! Смърт на фашизма!
Агресивност и преки нападки срещу пленниците нямаше много, въпреки че хората бяха настроени доста злобно към пленените.

Когато бях малка силно ме привличаше радиото, не с песните и програмите си, а по-скоро със устройството си. Исках да видя кой пее и говори вътре.
Веднъж почти бях свалила задния картонен капак на радиоапарата, когато татко влезе в стаята.
След като баща ми ми обясни някои неща, често въртях копчетата на радиото и вместо звук улавях съскащи шумове и неясни звуци.
Знаех, че някъде далече се намира невидим предавател за мен и аз се опитвах да установя връзка с него. Когато успявах да се свържа, чувах ясен и отчетлив глас или прекрасна музика.
Дали Бог ни говори? Той опитвали се да установи контакт с нас? Да! Само че ние Му пречим за това, защото както радиоапарата ние не сме настроени на същата честота.
Има само един начин да познаем Бога, когато Той Сам ни се открие.
И Бог наистина се открива на хората, чрез красотата на околния свят, която Той Сам е създал. Но най-добре ни се открива, чрез Своето писано Слово, Библията.
Много векове назад Той е говорил чрез пророците и апостолите, които под вдъхновението на Святия Дух са записали за нас Неговото Слово.
Бог се опитва да достигне до нас като се провира между шума и смущенията в ежедневието.
От нас се иска едно единствено нещо да „се настроим“ към Неговото Слово.
Пригответе се! Готови ли сте да чуете какво иска да ви каже Бог?