Какво означава качествено време да бъдем с децата си?

Това е времето, когато напълно се потапяме в общението с децата си. Време, в което играем, но не се разсейваме от външни фактори, като телефон, включен скайп, телевизор и неща, които смятаме, че можем паралелно да вършим, докато общуваме с децата си. Например, приготвянето на храна.

В действителност, когато мислим за нещо, размишляваме и планираме, външно не се забелязва, но оказват влияние на играта ни с децата.

Много хора знаят, че малките деца добре разчитат емоциите и поведението на възрастните.

Да прекараш качествено време с детето си, не означава просто да седиш с него. Ако детето е още малко, инициатор на игрите трябва да бъде възрастния човек.

Ако вие наистина активно играете с детето си, то по-добре разбира нещата, разширява своя пасивен речник, улавя интонацията на гласа и оценява по-добре емоциите. Порасналото дете вече само ще предлага свои варианти за игра.

Такива моменти на общение за детето са особени и запомнящи, но главното е да бъдат качествени за неговото развитие.

Не е важно колко време прекарвате с децата си, а колко качествено е то. Дали това общение осигурява солидна основа за доверие и за положително психическо развитие.

Прекарвайте достатъчно време с децата си и се наслаждавайте на всяка минута от това общение. Ценете това време! Играйте, общувайте, разхождайте се, занимавайте се с полезни неща, радвайте се един на друг.

Обичайте децата си просто за това, че ги имате!

Бащата на Фридрих Енгелс бил ревностен поддръжник на пиетизма, религиозно движение в лютеранството.

В училищната характеристика на Фридрих пише, че гимназистът Енгелс се е отличавал с „религиозност, чисто сърце, благонравие и други привлекателни добродетели“.

На 16 години той е написал стиховете:

Слез, о Божий Син, Христос,
Чакам те в долината на сълзите,
О, отнеси всички беди!

Между 18 и 20 години Фридрих изминава пътя от вярващ към много четящ юноша. Първоначално се е стремял да изтълкува догмите на религията по рационалистичен начин, а след това става поддръжник на „религията на сърцето“. Става убеден атеист и рационалист, вярващ само в науката и разума.

За него „божествено може да се счита само това, което може да издържи на критиката на разума“.

След това религията за Енгелс, особено християнството става един от главните врагове, които пречат на човечеството да бъде щастливо.

Ференц Лист се готвел да стане свещеник в Рим.

Тогава монахините го помолили да посвири на пияното за последен път на едно от богослуженита в Сикстинската капела.

След като Лист изпълнил молбата им, те останали във възторг. Втурнали се към него и го обсипали с целувки.

Тогава  папа Пий IX взел решение:

– Заради доброто на духовенството на религиозната кариера на Лист трябва да се сложи край.

Така на композитора било отказано посвещение в духовен сан.

Джон служеше по моретата от дванадесет годишна възраст. Баща му беше собственик на кораби, които плаваха по Средиземно море. Той често взимаше Джон със себе си в плаванията и го подготвяше да служи в Кралския военноморски флот.

Джон стана опитен моряк, но бе недисциплиниран. Презираше всяко началство. Гледаше през пръсти на нарушенията на другите моряци. Събираше се често с лоши приятели. И въпреки, че знанията и опита му даваха право да служи като офицер, поведението му бе причина за множество наказания и понижение в звание.

Джон беше на двадесет години, когато замина за Африка, привлечен от доходната търговия с роби. Когато стана на двадесет и една години той имаше свой кораб „Greyhound“, с който браздеше Атлантически океан. Този кораб му носеше печалби от търговията с роби.

Джон се надсмиваше:

– Морал, глупости. Живей , както ти харесва.

Злобно се шегуваше с вярващите. Съчиняваше анекдоти за книгата „Подражание на Христос“.

През една нощ вълните яростно удряха „Greyhound“. Те въртяха кораба, издигаха го на гребена на вълните и го спускаха надълбоко във водната бездната.

Събуждайки се от сън, Джон забеляза, че каютата бе залята от вода. Бордът на „Greyhound“ бе силно повреден. Такива разрушения бяха достатъчни, корабът да отиде на дъното.

– Безсмислено е, – казаха моряците. – Нищо не можем да се направи. Всички ще умрем.

И когато не бе останала никаква надежда, Джон застана на лицето си върху мократа палуба и се помоли:
– Господи, смили се над нас, дори и да не трябва да правиш това.

„Greyhound“ и екипажът се спасиха.

Джон не забрави Божията милост, оказана му в тази буря, насред Атлантическия океан.

Когато се върна в Англия Джон написа много песни. Той не само съчиняваше песни, но проповядваше и Божието слово.

Петдесет години Джон разказваше от амвона за Спасителят:

– Той идва при всеки, както дойде при мен по време на бурята……

Този търговец на роби, който бе преобразен чрез Бога бе Джон Нютон.

Нима Той имаше някаква нужда, за да направи това?

Бог го направи заради нашето спасение.

Спасение от какво? Евангелието казва: От греха.

Всеки от нас е създаден от Бога за вечен живот, но ние всички сме отпаднали от Бога поради грях.

Всичко в света, което е лошо, като смърт, страдание, мъка, загуба … има свой източник и това е греха.

Ние се намираме в упорит и разрушителен бунт срещи нашия Създател. Чрез Исус Христос Бог се яви на земята, за да ни върне към Себе Си.