Кокаин влияе на електрическата активност на сърцето и причинява спазъм на артериите, което може да доведе до инфаркт или инсулт, дори при здрави хора.

Живеенето близо да летище предизвиква негативно влияние на здравето на хората. Рискът от смърт при инфаркт е с 20 процента по-висок при хора, които живеят в зони с повишен шум. Данните са получени в резултат от статистически изследвания.

Многократно инфарктът е поразявал диригентите, като Felix Motley през 1911 г., а също и Joseph Kaylbert през 1968 г. Известни са десетки диригенти, които са пострадали при от инфаркт или инсулт по време на дирижирането.

Рискът от инфаркт се увеличава двойно за хора, които живеят сами.

2/5 от хората с инфаркт умират преди да постъпят в болница.

Един от рисковите фактори е полът на човека. Оказва се, че мъжете са по-склонни да страдат от инфаркт, отколкото жените.

През 1936 г. на Олимпийските игри в Берлин на състезанието по овчарски скок двамата японци Syuhey Nishida и Oe Sueo показали един и същи резултат от 4,25 метра, което съответствало на второто място.

Когато им предложили да е състезават един срещу друг, за да се определи победителя, те отказали.

В крайна сметка сребърният медал връчили на Nishida, а бронзовия на Oe.

След завръщането си в Япония, те поделили медалите си наполовина и направили два нови сребърно бронзови.

В един изоставен градски парк, в центъра на детската площадка израсна топола. Никой не я бе насаждал. Семенце случайно бе попаднало в парка, покълна и въпреки трудностите, то оцеля и се превърна в стройно дърво.

Целеустремената млада красавица искаше да стане по-прекрасна от всички дървета, които растяха на известно разстояние от нея.

Всяка пролет тополата разпростираше своите клони все по на широко, сякаш се опитваше да прегърне целия свят.

Радваше се на лятото, жадно поглъщаше слънчевата светлина и благодатната дъждовна влага.

Един ден тополата забеляза тънко стъбълце пълзящо по земята.

– Помогнете ми да стигна слънцето, спасете ме, – прошепна то, когато  усети, че някой му обръща  внимание.

Тополата се зарадва, че случаят ѝ давал възможност да направи едно полезно и добро дело. Внимателно подхвана с клоните си слабото растение и го повдигна над земята. То веднага се хвана със своите зацепващи „ръце“ към надеждната опора.

Тополата с удоволствие поддържаше крехкото растение, предоставяйки му своите клони.

В края на лятото, новонастанилият се бръшлян оплете ниските клони на младата топола. В това време си мислеше:

„Трябва да оцелея на всяка цена в този изоставен край. Тук хора отдавна не са идвали, не е като в градините, където те преследват със брадви и ножове. Тук е истински рай за мен“.

И младият бръшлян започна да бърбори непрестанно, за да приспи бдителността на неразумното дърво:

– Толкова много се радвам на нашата среща.Хайде да станем приятели. Аз знам какво става в градините на хората и ще ти разкажа много интересни неща. Виждал съм как хората обрязват дърветата и не им дават да растат. На теб ти е провървяло, защото си попаднала в този изоставен парк. Ако беше в тяхната градина, щяха да те изкоренят и изгорят.

Тополата отговори:

– Да, аз съм много радостна тук, но ми е скучно сама. Нека бъдем приятели.

Бръшлянът се изкачваше все по-нагоре и по-нагоре, продължавайки да разказва страшните си истории:

– Децата чупят клоните на младите дървета. Възрастните режат  старите дървета, когато опират до електропроводите или закриват светлината в техните прозорци.

Тополата слушаше и се радваше:

– Колко съм щастлива, че съм израснала на това безлюдно място, а сега си имам и такъв знаещ другар.

Минаха няколко години. Бръшляна нацяло оплете тополата. Накрая тя разбра, че бе попаднала в алчни ръце и се примоли:

– Не ме задушавай, приятелю, не ми стига въздух да дишам.
Бръшлянът се усмихна и отговори:

– Нали искаше да бъдем приятели? Ти така самоотвержено се съгласи да ми помогнеш ….  Нима не видя какво става с дърветата, които растат далеч от крайградските зони?

Тополата със страх погледна на там и се ужаси. Дърветата или по скоро техните скелети се чернееха сред огромната маса победоносно зеленеещи листа на бръшляна.

Младата топола потрепери предчувствайки неизбежната си смърт. Тя искаше да каже нещо на бръшляна, но се отказа ….. дори не се опита да раздвижи още здравите си клони и да събори лъжеприятеля, а само смирено каза:

– Сама съм си виновна.

Минаха няколко години и тополата се превърна в жалко изсъхнало дърво.

Преследването на християни значително се е увеличило по целия свят.

Страната с най-лошото отношение към християните е Северна Корея, а с по-голям брой на загиналите християните е Нигерия.

Това е написано в годишния доклад на международната организация за защита на християните от преследване Open Doors.

Медийните заглавия отделят внимание предимно на Близкия Изток, но повечето християни са били убити заради техните убеждения в северната част на Нигерия през 2015 г. Убитите са повече от колкото в останалите страни взети заедно, 4028 от 7100 случая в световен мащаб.

Страната с най-лошо отношението към християните, както и миналата година, е Северна Корея. Въпреки това, повечето християни са били убити в шест африкански държави: Нигерия, Централноафриканската република, Кения, Камерун, Демократична република Конго и Република Чад.

В доклада в заключение се отбелязва, че „съществува реална заплаха за християнството, поради преследване по целия свят.“

По-рано петъка бил почивен ден и човек не работел.

Мнозина започнали да търгуват в този ден и той станал „пазарен“.

Именно в петък през деня се сключвали и изпълнявали различни търговски споразумения.

Купувачите поръчвали стока и обещавали, че на следващия петък, ще я платят.

Продавачите обещавали, че ще доставят стока, която  нямат в момента, в петък.

За лицето нарушаващо тези споразумения казвали: „Той има седем петъка в седмицата“.