49 годишна британка е получила електронна ретина и е могла частично да възстанови зрението си, което е загубила преди много години.

Лекарите от болница Радклиф в Оксфорд, Великобритания, оперирали Риан Люис.  Жена, страдаща от ретинитис пигментоза – наследствено заболяване, което е унищожило фоторецепторите в ретината. На Люис открили заболяването, когато била на 5 години, на 16 години тя напълно ослепяла.

Малък електронен чип 3 х 3 мм, бил монтирани в задната част на ретината. Той замества почти 1500 от фоторецепторите.

Захранването на чипа се осъществява с помощта на магнитна бобина, прикрепени към кожата. Външно тя наподобява на слухов апарат. С нейна помощ Люис може да настрои  контраста и чувствителността на своя имплантант.

В първите дни жената виждала само проблясъци, а след това нейния мозък се е научил да предава сигнали, в дадени очертания, към хора и предмети.

Тези „картини“ са черно-бели и не много ясни, но са достатъчни, за да може Люис да се движи в пространството.

Изпробването на бионична ретина върху пациенти с пигментен ретинит е започнало през 2012 г. Луис е станала първият човек извън Германия, който е получил чип от второ поколение.

През юли 2015с с помощта на имплант на британец с макулна дегенерация на ретината са върнали централното зрение.

Антон Стаматов беше четвърти курс в медицинския факултет. От малък мечтаеше да помага на хората и да изнамери лек за болестите, пред които лекарите стояха безсилни.

Безсънни нощи, ровене из книги и учебници, бе станало като нещо нормално за Антон, особено през тези четири години на изпити, лабораторни упражнения и практики.

Един ден в клиниката докараха Моника. Тя бе красиво русокосо момиче с топли кафяви очи. Антон погледна листа, с който я приеха и изтръпна:

– Остър бактериален ендокардит!

– Това е една от най-ужасните болести, – каза Николов, който допълнително преглеждаше изследванията ѝ. – Случаят е безнадежден.

Антон познаваше много добре това заболяване. То бе свързано с възпаление на ендокарда и на сърдечните клапи. Боледуват повече мъже и то над 65 годишна възраст, но това беше младо момиче. Явно инфекциозния процес бе продължил своята дейност над шест седмици.

Моника поддържаше температура под четиридесет градуса, а сърцето ѝ отказваше.

Без особен резултат тя бе прегледана от водещи професори, а сега бе оставена за обучение и наблюдения на стажантите.

Антон не искаше това момиче да умре. Той не можеше да предложи някакъв революционен метод за лечение, но се влюби в девойката.

Започна всеки ден да я посещава и да ѝ носи цветя. Тя му се усмихваше и шеговито му казваше:

– Вие превърнахте болничната стая в градина. Всеки ден ми носите цветя, а аз няма къде да ги сложа вече.

– Моника, вие изглеждате като тях красива и нежна, – каза ѝ един път Антон и смутено наведе поглед надолу.

Тя също се влюби в него и с нетърпение очакваше посещенията му. Вече познаваше стъпките и гласа му от далече.

Веднъж вратата беше леко открехната и Моника чу как Антон попита сестрата преди да влезе при нея:
– Как е Моника?
– Вие те истински вълшебник, младежо, – засмя се медицинската сестра. – Какви учени глави си блъскаха умовете, да намерят начин да ѝ помогнат, а вие като с магическа пръчка оттласкахте болестта далече от нея.

– Те е прекрасно момиче и трябва да живее, – възкликна възторжено Антон.

И чудото стана. Тя оздравя и напусна клиниката.

Двамата с  Антон се ожениха и имаха деца. На сребърната си сватба поканиха дори лекуващия Моника едно време лекар.
– Обичайте се, – беше се усмихнал възрастният лекар.- Болното сърце се лекува  чрез любящо такова.

Когато по-късно Моника почина, тя завеща сърцето си на онази клиника, където бе постъпила безнадеждно болна.

Ние няма да научим кои сме, ако нямаме взаимоотношения  с околните. Така научаваме истинската си идентичност в общността.

Ние никога няма да научим кои сме всъщност от себе си. Това научаваме от взаимоотношенията си с околните. Това означава, че трябва да се свържем с други хора в общение.

Ако се беше родил и изживял целия си живот до зрелостта, без човешки контакт, нямаше да имаш никаква представа кой или какво си. Дори нямаше да знаеш, че си човешко същество.

Библията казва, че ние трябва да бъде свързани в Божието семейство, Тялото на Христос: „Защото, както имаме много части в едно тяло, а не всичките части имат същата служба, така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки от нас, един на друг“.
Ние сме като различните части на човешкото тяло. Всяка част си има свой смисъл в организма като цяло, а не по друг начин. Всеки от нас намира смисъла и функцията си като част от тялото.

Ухото изпълнява функциите си и своята цел, като е свързано с тялото. Ако ухото е било отрязано и лежи на земята, каква е стойността му? Никаква, защото не може да чуе нищо.

Същото важи за носа и очите. Ако не са свързани с тялото, каква е тяхната цел? Те нямат цел, защото не могат да помиришат или видят нищо наоколо.

По същия начин, ако не сме свързани с Църквата, тогава ние не знаем целта в живота си, нашата роля, функция, стойността и значението си.

Родината на тиквичките е Мексико, но индианците ядели само семената им.

В Европа като декоративно растение тиквичката е известна от XVI век. През ХVIII век италианците първите започнали да използват недозрели тиквички в храната си.

Тиквичките съдържат много калий, желязо, витамини С, РР, както и някои витамини от група B.

В Северна Америка, Германия и Италия това растение се нарича тиквичка, а в скандинавските страни – скуош.

В Египет от тиквички, домати, лук и чесън се прави специален сос.

Най-дългата тиквичка е отгледана от Гардиал Канвал Сингх през 2005 г. Дължината на тиквички е била 2,39 м.

Сцените на Татуин във филма „Междузвездни войни“ са заснети в Тунис, където съществува място, което се нарича“Tatakuin“.

Една от най-популярните марки на газирана вода в Тунис е вода „Boga“.

След Гражданската война от Русия към тази страна пристигнали кораби на Черноморския флот с руски емигранти, както и останките от армията на Врангел.

На първо време на руснаците забранили да слизат на брега под претекст за карантина. Местните жители развили свой бизнес доставяйки продукти на корабите.

Виждайки, че на корабите има бъчви с надпис „Вода“, търговците помислили, че това са латински букви и под това име започнали да доставят прясна вода.

През 2010 г. в страната е регистрирана най-ниската раждаемост сред арабските страни. 1,71 деца на една жена, т.е. наблюдава се естествен спад на населението.