Често критикували Жак Рамо:

– Вие създавате такава прекрасна музика за своите опери, но защо не отделяте достатъчно внимание на либретото.

В повечето случаи той наемал посредствени хора, без всякакъв талант да му пишат либретата, за това и текста на оперите му бил безобразен.

– Заслужавали да се говори за такава дреболия? – усмихвал се Рамо. – Лошо либрето, та нима то има някакво значение в операта? Дайте ми какво да е, дори и официален протокол, и аз от него ще направя опера.

Много легенди и невероятно романтични истории са свързани с основния символ на Крим „Лястовичево гнездо“.

Една от тях е много красива и разбира се, в нея също се говори за любов.

Морският бог Посейдон се влюбил в богинята на утринните зари Аврора, но тя не го обичала.

Тогава Посейдон решил да очарова капризната богиня с вълшебна диадема. Той помолил бога на ветровете Еол да изпълни небето с облаци, така че Аврора да не може да озари утрото на разсъмване.

Аврора задремала в очакване на утрото. Посейдон се прокраднал до нея, но не могъл да хване диадемата и тя паднала в една цепнатина.

В същия час се разсеели облаците и засияли утринните лъчи. Един от тях проникнал в цепнатината, попаднал на парчетата от счупената вълшебна диадема и ги превърнал във вълшебен замък.

По време на войната във Виетнам, американските военни пръскали с „Agent Orange“ над виетнамската джунгла. Така те унищожавали листата на дърветата, където са били скрити партизаните. Последствията за Виетнам са били много сериозни.

4,8  милиона човека са били заразени от тези химикали. Стотици хиляди от тях са загинали, а милиони хора, включително и техните потомци продължават да боледуват поради тази отрова.

В бедно село в северната част на Виетнам в малка къща живее едно момиче на име Нгуен. Тя е една от многото, които са получили „наследство“ от войната.

Нгуен се е родила без ръце, затова ежедневната си работа върши с краката. Тя живее с родителите си в провинция Вин Фук.

Нгуен може да върши домакинска работа. Тя се грижи за племенниците си, като по този начин помага на своето семейство.

В свободното си време чете книги и да използват Интернет. Тя мечтае за собствен малък дом, за да живее спокойно в своето село.

Силен снеговалеж е в състояние да парализира дори най-големият град в рамките на няколко часа. Снегът затрупва пътищата и хората не могат да отидат на работа или в домовете си. Продуктите не стигат до магазините. Електропроводите излизат от строя под тежестта на нападалия сняг.

Някъде комуналните служби работят добре, други не се справят. Независимо от всичкотехнологичния напредък на човечеството, хората все още са твърде уязвими спрямо ударите на стихиите.

През 1977 г. в Бафало се е натрупал 506 сантиметров сняг.

Град Бафало се намира в северната част на САЩ. Там са характерни по-високи температури и по-малко сняг от околните райони.

През 1977 г в града паднал умерен снегопад, но имало много силен вятър, който се движел със скорост 70 км/ч.

По това време в Бафало вече имало слой сняг. Даже местното езеро били замръзнало.
В резултат от най-силната снежна буря се появил силен студ, нулева видимост и пет метров слой сняг. Това е абсолютен рекорд за този сезон.

Навън бе много горещо. Лятото си е лято. Напече ли слънцето, хората търсят сенки, за да се скрият от горещите му лъчи.

Стоян и Виктор дълго обикаляха с колелетата си из града. По едно време спряха на едно място да си починат и да хапнат сладолед.

– Днес на площада ще стартира състезание с колелета, – каза Виктор. – Хайде да отидем. Ще участваме и ще получим награди.

– А кога започва? – попита Стоян.

Виктор погледна часовника си и възкликна разочаровано:

– Преди един час е започнало ….

– О, – начумери се Стоян, – вече сме достатъчно закъснели. По-добре е да се прибера в къщи. Така или иначе с теб няма нищо да получим вече на това състезание.

Двамата приятели се разделиха и тръгна в различни посоки.

Стоян тръгна към къщи, а Виктор се отправи към площада, за да погледа и да види какво става там.

На следващия ден Виктор се хвалеше на Стоян с красивата си червена значка, на който имаше надпис „Участник във състезанието с колелета“.

Стоян завистливо разгледа наградата и учудено попита:

– Но нали си закъснял за старта? Как успя да получиш това?

– Отидох на старта, които едновременно бе и финал. И на шега им казах, че съм участник и ….., – Виктор посочи с ръка значката.

Очевидно организаторите не си бяха направили труда да погледнат в списъка с участниците, за това са го сметнали за последния дошъл до финала и са му връчили значката.

Ето така Виктор получи своята награда, макар и не заслужено….