Такета означава бамбук и оризово поле. Най-добрия начин да се отбележи наследството на града е да се проведе бамбуков фестивал на светлината.

Традицията е започнала през 2000 г. като начин за контрол на бързо растящия бамбук, разпръснат по всички области.

Фестивалът ежегодно привлича туристи от цял свят, които идват, за да станат свидетели на 20 000 небесни светлини, пуснати в продължение на три последователни нощи.

Фестивалът започва през третия петък на ноември.

Всякакви обекти могат да се трансформират в удобни жилища. Съществуват неочаквани места, където може да се живее.

„La Fábrica“, така испанският архитект Рикардо Бофил е нарекъл своя „замък“, който е препланиран стар разпадащ се циментов завод.

Вече 30 години Бофил живее с втората си жена и син, който също се нарича Рикардо.

На 500 квадратни метра жилищна площ са разположени офиси, библиотека, частен киносалон, както и други помещения.

Всяка година фестивалът на светлините се провежда на остров Юргорден в центъра на Стокхолм. Тази област се нарича още острова на музеите.

Юргорден е известен с това, че е най-големият национален парк в света.

В 17 точки, пръснати из целия остров, жителите на Юргорден поставят светлини и цветови инсталации, които работят приблизително от 17.30 до 22 часа всеки ден до 7 март.

Всеки може да посети острова безплатно. Повечето от светлинните инсталации, се намират в близост до такива популярни туристически дестинации като Скансен, Васа, Юнибакен.

Пелаграта е заболяване, авитаминоза, което се явява следствие от недостатъка на витамин РР.

През деветнадесети век, заболяване е разпространено сред населението на районите, в които основният хранителен продукт е царевицата.

Досега болестта е често срещана в Южна Америка, Африка, както и сред хроничните алкохолици.

Съветският лекар Лев Александрович Зилбер е разработил против пелаграта препарат от мая на мъх, когато е бил затворен. С този препарат Лев Зилбер е спасил живота на голям брой затворници.

Днес денят бе горещ. Силвия отведе децата си в близката сладкарница, за да ги почерпи по един сладолед.

След като избраха вида на сладоледа, трябваше да чакат пет минути на опашка.

Най-накрая едно 17 годишно момиче ги обслужи. Тя попита децата:
– Какъв сладолед желаете?

А след това на всяко дете даде сладоледа в ръката му, но нито едно от тях не я погледна, нито ѝ благодари.

Странно, някои неща се приемат за даденост.

Силвия преброи до десет, но децата излязоха със сладоледите навън, сякаш нищо не се бе случило.

Силвия ги настигна на улицата, взе сладоледите им и ги хвърли в кошчето за боклук.

Децата се развикаха:

– Мамо, какво направи?!

– Сладоледите бяха толкова хубави и вкусни.

– Защо ги хвърли в кошчето за боклук?

Тихо и спокойно Силвия им обясни:

– В един прекрасен ден, ако ви провърви, можете да работите като това младо момиче. Надявам се ако стане някой от вас сервитьор, хората да ви забелязват, да ви гледат в очите и да ви благодарят. В това се заключава елементарното човешко отношение към тези, които те обслужват.

Това се казва майка. Не веднъж съм била свидетел на грубо и арогантно отношение, особено към сервитьорите.

Навярно това е било шок за децата, но те за дълго ще запомнят този урок.