Ана и Григор живееха от осем години заедно. Животът им съвсем не бе лек. Живееха на квартира и получаваха социални помощи.

Григор не работеше, защото повечето време прекарваше в спортната зала, където тренираше. Той постоянно си повтаряше:
– Аз непременно ще стана шампион.

Това бе голямата му мечта. Бе се възхищавал на яките и силни мъже, които всички поздравяваха след поредната победа. Той не желаеше толкова овациите, колкото радостта, че и този път е успял да победи.

Ана всеотдайно го подкрепяше:

– Вярвам, че ще станеш шампион. Ти непременно ще успееш.

Въпреки, че нямаха достатъчно средства, Ана се стараеше Григор правилно да се храни, спазваше и следеше строго режима му. Във всичко това тя бе всеотдайна.

Ходеше с него в спортната зала и го окуражаваше:

– Напредваш! Ще се справиш! Няма значение, че не успя този път, опитай пак. Ще се справиш. Ти можеш.

И Григор успя. Неговите борби събираха хиляди хора. Те му ръкопляскаха, крещяха високо името му, но той търсеше нея, усмивката ѝ и поздрава ѝ за поредната извоювана победата.

Сега имаше достатъчно пари и можеше да си позволи автомобил, дом, и каквито си иска дрехи и обувки.

Той прегръщаше Ана след всяка победа и ѝ казваше:

– Това е за теб. Ти си достойна за тази победа, даже много повече.

Тя беше непрекъснато до него и не спираше да му повтаря:
– Ти можеш!

В този живот заедно със скърбите и притесненията има много благословения и радост, които щедро ни е дарила Божията десница.

Помисли си, колко дарове приемаш като нещо естествено.

Всеки миг здраве, всеки час свобода, способността да виждаме, да чуваме, говорим , мислим или си представяме, всичко това са подаръци от Него. Даже способността ни да обичаме също е дар от Бога. Но най-важното е, че  Бог ни е подарил Христос.

С какво ще отговорим на Неговата любов? Това можем да обобщим с една дума: благодарност. Но как да му покажем нашата благодарност? Да му дадем част от това, което Той ни е дал.

Какво си направил в последно време, за да благодариш на Бога за всичко, което ти е дал и продължава да ти дава?

Веднъж четиригодишната Сара (Сара Мишел Гелар) обядвала в едно кафене в Манхатан. Когато си изяла десерта при нея дошъл един чичко със солиден вид, който отдавна я наблюдавал и я попитал:

– Искаш ли да се видиш по телевизора?

Сара веднага казала името си, адреса и телефония си номер.

Едно от първите ѝ участия във клип се превърна в скандал. Това била реклама за кафенета „Бъргър Кинг“.

Сара се появява на екрана, купува си бургер от продавачката, отхапва си от него и казва:

– В Макдоналдс слагат 20% месото по-малко, отколкото в Бъргър Кинг.

Младата телевизионна звезда изобщо не знаела, че дискредитирането на конкурентно предприятие е забранено по време на реклама.

Съдът се състоял през 1982 г. Сара се явила като свидетел по делото, а скандалът бил наречен „Войната на бургерите“.

След това Сара била канена да се снима в повече от сто реклами.

Ваня е само на четири годинки. Майка ѝ отскочи до магазина, а тя остана да играе с брат си у дома. Той няма желание за това, беше му попаднал интересен справочник и той искаше много да го разгледа.

За да си отмъсти за неприятната работа, с която го заставиха да се занимава, реши да се заяде със сестра си:

– Аз мога да стоя на главата си, а ти не можеш.

Ването скръсти ръце пред гърдите си и тропна с крак:
– Мога!

– Не можеш!

– Мога, да стоя на главата ти.

И с тези думи тя се качи на главата му.

Брат ѝ бе победен.

На лист хартия са написани числата от 0 до 14, както е показано на рисунката.

Намерете по какво правило са подредени числата и поставете числата 15, 16, 17 на правилното място.

Ако не сте избързали да погледнете картинката и коментара към нея отдолу, можете да седнете и сериозно да помислите върху задачата.

Ако ли не направо четете….

Отговор: В първия ред всички цифри са изписани с криви линии, във втория само с прави, а в третия и с двата вида линии.