Зоя приготвяше дъщеря си за детската градина. Тя закъсняваше вече и много бързаше. С едната си ръка рисуваше миглите си, а с другата обличаше малката.

Двете бързаха. Тичаха, за да хванат маршрутката.

Изведнъж Зоя погледна към ръцете на дъщеря си и видя, че са без ръкавици.

– Дъще, без ръкавици навярно ще ти замръзнат ръцете? Как можах да ги забравя, – разтревожи се не на шега Зоя.

– Без тях ще мина, – усмихна се дъщеря ѝ, – но не и без обувки на краката ….

Не трябва през цялото време да се държиш в ръце, иначе в доста труден момент ще се съкрушиш, ще бъдеш смазан и съсипан.

Човек не може постоянно да бъде силен. Той не може през целия си живот да крие тъгата си и преживяванията си.

Трябва да дадем простор на чувствата си. И това е моментът, когато сълзите  ни освобождават от нервно напрежение и отрицателни емоции.

Запомнете, че да плачеш е полезно за здравето.

Сълзи донесат облекчение и това е първата стъпка към промяната. Сега остава да признаем чувствата си и да им даде воля, а след това да ги пуснем.

След като поплачем ние се успокояваме, отпускаме и по-лесно оценяваме нещата, след което взимаме по-правилни решения.

За това не се стремете да изглеждате до толкова силни, че да си забранявате да поплачете.

Компанията Laser Power Systems (LPS) от Кънектикът е разработила нова система за задвижване на автомобил, която използва един от най-плътните материали известен в природата – торий.

Тъй като той има необикновена плътност може да произвежда невероятни количества топлина.

Компанията в момента експериментират с малки части от материала, който е способен да създаде лазерен лъч, загряващ водата, генериращ пара и въртящ мини турбина.

Сегашният модел на торий двигател тежи 200 килограма и лесно се побира под капака на конвенционален автомобил.

Според експертите, само един грам торий, съдържащ повече енергия, отколкото 28 хиляди литра бензин. Осем грама от този материал ще захрани една нормална кола за един век.

Знаете ли как се придвижват вълците?

Първите три вълка са стари и болни. Те вървят отпред и определят скоростта на групата.
Ако вървяха отзад, те щяха да изостанат и загинат.

След тях следват пет силни вълци. В центъра се движат останалите от групата, а в края петте най-силни вълка.

Последен върви водача, който контролира цялото стадо.

Такова придвижване, спомага най-старите и болните да не изостават и дава възможност да си помагат едни на други.

Сара от известно време се бе заела да учи езика на глухонемите. По цял ден переше ръце, съпроводена от усмивките и болезнените подигравки на близки и приятели.

Тя работеше в малък магазин и мечтаеше за времето, когато ще влезе някой глухоням да пазарува при нея и тя ще го обслужи, все едно в него няма нищо особено, което да го отличава от останалите хора.

Приятелката ѝ Лора казваше:

– Един здрав човек, никога не би разбрал инвалид. Има ли смисъл да се стараеш толкова?

– Обществото не дооценява как се чувстват такива хора, – казваше Сара. – Те имат нужда от разбиране и подкрепа. Бих искала да окажа помощ някой без крайник или лишен от слух, очи, ….

Един ден  мечтата на Сара се сбъдна. В малкото магазинче влезе младеж. Той пристъпи малко неуверено и притеснено към нея. Извади от джоба си смачкан лист и се приготви да обясни на продавачката какво иска.

Но изведнъж Сара вдигна ръце и заговори с него на езика на жестовете. Младежът остана поразен., но и радостен, че се е намерил човек, който го възприема като останалите, без недостатък.

Докато младежът пиеше кафе, Сара му подаде бележка. В нея бе написано:

„Научих езика на жестовете, за да можете да се чувствате тук добре, както всички останали хора, които пазаруват при мен“.

Какъв ли щеше да стане света, ако всички мислеха и постъпваха като Сара.