Един човек видял камила. Започнал да се смее:
– Каква крива шия има само.
Камилата му отговорила:
– Не ме укорявай за моята грозота. Нека да тръгнем по пътя и ще видиш, че моята шия ще се изправи. Тогава ще разбереш, че тя е създадена с определена цел. Ако лъкът не бе изкривен, как щеше да изстрелва стрелата?
Разговорът чул друг човек и казал:
– За разумните хора урода винаги е прекрасен и те никога няма да се присмеят на неговата грозота.

Най-честата препоръка, която се дава на съпрузи, които са неудовлетворени от семейния си живот е откровено  да поговорят със своята „половинка“.
Опитът показва, че не всички  се решават на това. Особено ако нещата засягат интимната сфера.
Сдържайки се поради смущение от „деликатни“ теми, неувереност в това, че няма да ги разберат, опасения, че ще бъде уязвен съпругът или съпругата, страх да не посееш е любимия човек неприятни подозрения, ….. всичко това води до скандал.
Така продължава съвместното съжителство със затаено недоволство и нарастващо раздразнение до тогава, докато може да се издържи.
Но търпението не е безгранично, проявяват се изблици, които прерастват в емоционален взрив. Последствията от него не винаги са поправими.
Но това може да се избегне, ако се осмелите на поне един разговор, в който всичко да назовете със собствените му имена….
Опитайте, докато не е станало късно.

Позната ситуация нали?
Уверена съм, че познавате много красиви…. е, поне симпатични, образовани и интересни жени, при които личният им живот не върви. И колкото повече четат книги и слушат поучения, толкова повече се отдалечават от шанса да имат приятел, а по-късно и съпруг.
Колкото и странно да ви звучи, тук работи закона за разпределение на енергията. Ако има някъде много, то другаде е станало малко.
Ако голямо количество сили, време и внимание се изразходва за знания, за останалите сфери на живота не остава почти никаква енергия. Получава се отклонение.
Нашият живот прилича на скачен съд с определено количество течност. Ако цялата течност отива в един съд, другите остават празни.
Звучи умно, а на практика?
Всичко е гениално просто. Ако сте осъзнали, че много сте вложили в своята глава и тяло, а любящ партньор нямате, то е очевидно, че трябва да промените нещо и да смените приоритетите си.

Беше горещо и едва се понасяше знойния пек. Сянката на голямата топола беше приютила група младежи. Те весело се закачаха и подръпваха от цигарите на току-що отворена кутия. Старец седеше на пейката пред отсрещната къща и ги наблюдаваше. Изведнъж се надигна и се насочи към групата под дървото.
Спря пред тях, хитро се усмихна и закачливо каза:
– Хубаво правите, момчета!
Младежите го изгледаха презрително. Очакваха, че пак ше ги мъмрят за цигарите, за това само измериха стареца с поглед отдолу нагоре и му обърнаха гръб.
Старецът се направи, че не забелязва реакцията им и назидателно продължи:
– Осигурявате работа на толкова хора. Няма да затворят фабриката за цигари. А ако се разболеете ще падне някой лев за лекарите, аптекарите и санитарите в болницата.
Младежите взеха да се усмихват и да се побутват:
– Какви ги приказва този? Да не е мръднал? – попита един от тях, с ръкави навити до лактите.
Другите се засмяха и леко го побутнаха:
– Остави го….. нали ги знаеш възрастните…, – промърмори друг.
Старецът сякаш изобщо не ги чуваше. Почеса се по главата и продължи:
– А до къде водят цигарите? До гроба. А и за там трябват хора. Нали някой трябва да изкопае гроба. И за тях ще падне някой лев.
Младежите бяха смутени. Последните думи не им се харесаха много и бързо напуснаха сянката. След като се отдалечиха на няколко крачки, двама от групата ядосано хвърлиха цигарите си.
Е, и това е нещо, за другите май трябваше малко повече време за да осмислят нещата.

Група тинейджъри с ръководителката си влязоха в новооткрития универсален магазин. Момчетата смутено се оглеждаха наоколо, а момичетата забелязваха и най дребните неща в украсата, допълненията към щандовете, необичайния интериор, до сега неприлаган към никоя друга сграда.
Групата пое навътре. Всеки разглеждаше нещата, които го интересуваха, но гледаше да не се отдалечава много от другите.
Пазаруването завърши успешно и всички се насочиха към изхода. Изведнъж едно високо слабо момче усети, че някой му бърка в джоба. Погледна объркано жената, която нахално се опитваше да му набута в джоба кутия цигари. Извика смутено:
– Какво е това? Какво искате от мен? Махнете тази кутия от мен.
Момчето се изчерви и пъпките избили по лицето му още повече изпъкнаха на слабото му лице. Очилата му потънали в лека мъгла нацяло объркаха младежа.
Ръководителката на групата приближи, за да разбере какво се е случило:
– Какво става тук? – попита тя едрата жена увита в кафяв вълнен шал под, който се подаваше поизносена черна пола.
– Исках само да му продам една кутия цигари, – с дрезгав глас избоботи жената, – а той крещи, като проскубано пиле.
Момчето окопитило се, бързо каза:
– Но аз не пуша.
Жената го изгледа злорадо и се изсмя:
– Ти мъж ли си?… Не пушел…., – жената махна с ръка и се отдалечи от групата.
Така и не можаха да разберат логиката й. Ако не пушиш не си мъж или щом си мъж трябва непременно да пушиш. Групата дълго се вълнуваше след случилото си. Едни подкрепяха гледната точка на тази странна жена, а други се присмиваха на съученика си. А момчето беше смутено и объркано. Какво лошо има в това, че не пушиш?