В градината били два ангела. Единият винаги си почивал, а другият непрекъснато летял от земята до Бога.
Почиващият ангел попитал другият:
–  Къде летиш така нагоре – надолу?
–  Аз нося послания до Бога, който започват с „Помогни, Господи…“ А ти защо винаги почиваш?
–  Аз нося послания на Господа, които започват с „Благодаря ти, Господи…“
В действителност, хората обикновено молят само за себе си, а да благодарят им е трудно. И това се случва всеки път….
Колко често благодарим, дори само за преминалия ден? Всяка минута Бог ни дава милиони подаръци, а нашата задача е да ги разпознаем и да му благодарим.

Живеело едно момче, страдащо от сериозен недъг, който понякога е проблем и на възрастните. То говорело непрестанно, без мярка.
– Цяло наказание е този език, – мърморели зъбите. – Кога ще се успокои и ще помълчи за малко?
– Какво ви засягат моите работи? – нагло отговорил езика. – Дъвчете там за здраве и пазете тишина. Ето какво ще ви кажа! Между нас няма нищо общо. На никого няма да позволя да се меси в моите лични дела, още повече да ми се натрапват глупави съвети.
И момчето продължавало без да спира да говори навсякъде и не на място. Езикът бил на върха на блаженството, произнасял все повече мъдри думи, въпреки че не успявал да вникне в техния смисъл.
Веднъж момчето така се увлякло в говорене, че несъзнателно предизвикало бъркотия. За да се измъкне от неприятностите, той позволил на езика да каже преднамерена лъжа. Тогава зъбите не издържали. Търпението им се изчерпало. Те веднага се затворили и болезнено ухапали лъжеца. Езикът се обагрил от бликналата кръв, а момчето заплакало от болка и срам.
От тогава езикът се държал внимателно и предпазливо, а момчето преди да да каже нещо, сериозно го обмисляло.

Сократ е казал, че ако някои иска да измени света, трябва да промени себе си и че никой не ти е враг, но всеки човек ти е учител.
Защо ни е трудно да „се задвижим“, за да разберем смисъла на тези мъдри думи, звучали преди 2,4 хиляди години.
Ние всички се учим едни от други. Обиждащите и обидените, оскърбяващите и оскърбените, унижаващите и унижените, влюбените и отхвърлените, всички са учители едни на други.
Тогава защо е необходимо да търсим „изкупителна жертва“ или виновник за нашите беди?
Предоставят ни се различни ситуации. Може това, което е станало с нас да ни изглежда лошо, но само по себе си то ни дава ключ за освобождение от някоя скрита травма, която ни пречи да бъдем щастливи и да растем духовно. За това неприятните хора, създавайки ни достатъчно проблеми, могат да се окажат нашите най-добри учители.
Проблемът не е в хората около нас, а в самите нас. За да ги промените, трябва първо да въздействате на себе си.

Може би е добре, че естествените ни възможности са ограничени. и не само физическите, но и душевните и психическите.
Ние имаме радост. Неизразима радост на обещание, надежда за преобразяване, за получаване на невероятна относно „естеството“ ни завършеност. О, ако можехме да оценим, тази невероятно щастлива възможност!
Замъгляването е страшно нещо. То кара човек да  престане да разбира за какво е призван. От тази нечувствителност в душата расте разрушителна пустота,
Днес човек се забавлява, шегува се, убива времето си или скърби, озлобява се от безсмислието на живота си. Това е едно безизходно състояние, безнадежно съществуване.
Именно днес ние си спомняме факта за идването на Святия Дух върху апостолите и раната църква. Във Святия Дух всяка душа оживява. Всичко това е неразбираемо за оскъдния ни човешки ум. Ако човек се опита да познае Бога умствено, душевно и аскетически, това е равносилно на търговия, при която си купуваш „механизъм“, за да достигнеш Създателя си.
Не, всичко е много по-просто и прекрасно, отколкото можем да си го представим. Господ Бог, Светата Троица ни дава Себе си, за да приемем този дар, Той ни дава способност за това.
Това е особено важно да се разбере днес, когато  някои със собствени сили се стремят да достигнат небето, облягайки се на своето високоумие.
Днес ние си спомняме за слизането на Светия Дух върху апостолите, и обозначаваме този ден като раждането на Църквата. Защото именно в единодушието на Църквата ние намираме в Бога пълнотата на живота. Това, което лежи в основата на Църквата обуславя пътя на преобразяването, очистването и освещението на живота ни.
Това не е моментен акт, като будистко „просветление“, това е начинът, по който внимателната и чувствителна човешката съвест се ръководи от благодатта на Светия Дух. И това пътуване започва в човешкия живот на Земята. По този начин, това преображение и изкачване към Бога става смисъла на живота ни.

Попитали един монах:
– Много говорят за брака и любовта. Но каква е разликата между мъжът и жената, които живеят в брак и тези, които водят свободна любов?
Монахът отвърнал:
– Бракът е създаден и благословен от Бога и служи за изграждане и увеличаване на любовта между хората. Но за съжаление хората злоупотребяват с подаръците и това им нанася неизказана мъка и болка. Ето например, вие имате автомобил. Ако той е ваш, това е добре. Вие го използвате и той ви носи радост. А ако сте го откраднали сте извършили зло и ше понесете наказание за това. Любовта извън брака е също крадена.