И простият и трудният избор, човек прави с еднакъв успех. Не всичко зависи от сложността на избора, а от наличието на други задачи и времето за тяхното разрешаване.
Например, небрежност при използването на електрически уреди може да се обясни с голямата застраховка в случай на пожар.
Смята се, че човек по-различен начин взема решения. Това става в зависимост от нивото на задачата. Например, ние се опитваме да преминем през рекичката по стърчащите над водата камъни. Едни от тях изглеждат надеждни, а други не, а ние трябва да решим, как точно трябва да действаме. С такива задачи от по-ниско ниво, човек се справя леко.
Но сега си представете, че трябва да решите важен финансов въпрос, например, къде да вложите парите си. Тази задача е от по-високо ниво и сблъсквайки се с нея, ние не винаги се оказваме на висота.
Психолози от Великобритания предлагат друг поглед към проблема. Според учените решаването на проблема не зависи от нивото на неговата сложност, а от стратегията с помощта, на която човек решава няколко стоящи пред него задачи.
Експериментът предложен от британците се състои в това, че било нужно за определено време да се решат няколко прости и сложни задачи. Простата задача била да се определи, накъде трябва да се изпрати движещи се точки на екрана, а сложната – да се решат на ум няколко аритметически операции. Успехът носил точки, а провала глоба. Накрая сумата от събраните точки се обменяла със съответното количество пари.
След като участниците разбрали, кое задание за колко време се извършва, им було предложено да изпълнят максимален брой задачи за ограничен срок от време., разбира се с финални парични възнаграждения.
Тук било нужно да се изработи правилен балансиран подход, избягвайки двете крайности. Ако се постараят да направят колкото се може повече неща, то риска да се получат грешки е по-голям. Трябвало да се помисли сериозно. Ако се даде повече време за решаване на трудни задачи, участниците могат да се лишат от бонусите за решаване на по-лесните задачи.
Участниците правилно съпоставили времето и ползите, независимо от това, дали им били предложени сложни или прости задачи. Решението на серия от смесени задачи донесло същите ползи, което и решението на изключително трудни задачи, в първия случай с неверни отговори компенсирани от по-прости задачи.
Това означава, че правилното решение зависи от другите задачи, изискващи решения и от отпуснатото за това време.

Много често преди да достигнем до средата на живота си, започваме да осъзнаваме, колко ценно е здравето. В младостта като, че няма какво да губим, но поради нездравословния си начин на живот ние започваме да боледуваме.
През дълъг период от време основното наше внимание е съсредоточено върху боледуването на децата, а тревожните сигнали на собствения ни организъм забелязваме, когато температурата надвишава 38 градуса. А ако сме заангажирани в живота с много важни неща, съвсем не ни е до боледуване.
Всяко неразположение възприемаме като досадно неудобство. Стараем се да не боледуваме, бързо снижаваме температурата и отново се включваме в работата. Бодростта и силите се възвръщат бързо, ние лесно се възстановяваме и забравяме за болестта.
Изведнъж забелязваме, че силите ни след боледуване не се възстановяват толкова бързо. И за да поддържаме добро здраве ни е необходимо все повече време, сили и пари. А когато дойде първият сигнал за нещо по-сериозно, не се замисляме кое е неправилно в поведението и в живота ни. Вместо това, започваме да се оплакваме от несправедливостта, обвиняваме съдбата, съжаляваме се.
Когато си болен и трябва да лежиш на легло, ти се отказваш от много планове. Трудно осъзнаваш, че в самата болест има определен смисъл. Но какъв смисъл има в болестта?
Болестта е своеобразен урок, сигнал, че не сме живели както трябва, допускали сме грешки в мислите и чувствата си. Болестта е повод да преосмислим много неща в себе си и живота си.
Това е време, когато можем да се спрем и да погледнем на живота си по друг начин. Болестта ни предупреждава в нещо. Не отминавайте нещата така, те не са случайни и безсмислени.

Ние всички знаем закон за естествения подбор на Чарлз Дарвин. Според него всички същества са произлезли от някакви първородни клетки, които се делили и вървели по своя еволюционен път. Това довело до голямо разнообразие на видовете. Всеки от тях си имал свой собствен начин за самосъхранение и самозащита.
Един от начините да оцелее капината са бодлите й. Те предпазват цветовете и плодовете й от нападение. Добър пример за такава защита са кактусите.
Когато костенурката почувства опасност тя се крие под черупката си.
Трети пример на успешна стратегия за оцеляване е огромния размер и несравнимата сила на слона. Той е спокойно тревопасно животно, което никой не закача, докато не го закачат. Слонът не се страхува, от никого и за защита не са му нужни нито бодли, нито черупка.
Ние, хората също имат различни защитни механизми. Загрижени сме повече за психическото си оцеляване, отколкото за физическото. Страхуваме се да не претърпим емоционална болка или обида. Ние имаме много страхове и слабости. Чувстваме се уязвими и неприети във враждебно обкръжение. Някои от нас имат емоционални механизми за защита, като растенията наподобяващи тръни.
Понякога, за да защитим нашето меко и чупливо  „аз“, ние крещим, обвиняваме и критикуваме околните. Ставаме саркастични, за да държим другите на разстояние. Така се чувстваме в по-голяма безопасност. Със всичко това казваме: „Погледни, колко съм страшен „?
Други реагират на емоционалните заплахи, като се скриват в „черупката“ си, като демонстрират безчувственост.  Но в такава обвивка оставаме самотни и изолирани.
Малцина от нас чувстват вътрешна сила, мир и хармония в себе си. В този случай ние можем да пренебрегнем обидите и нападките от страна на другите, както слона не вижда комар на гърба си.
Именно тогава ше можем да поддържаме вътрешния си мир и няма да участваме в малките и недостойни игри за самоутвърждаване, на който другите играят. Ще се научим да разбираме и да прощаваме.
Какво сте вие кактус, костенурка или слон?

„Как ти е името?“ Той отговори: „Яков.“ (Битие 32:27 NLT)

Има криза, за да ни насочи в правилната посока, а след това тази криза се използва, за да развива нашия характер. Едно нещо, което сигнализира, че се нуждаем от промяна е, когато изповядваме, че самите ние сме проблема. Спираме да обвинява други хора, и признаваме, „аз съм проблема в живота си.“ Докато не разберем това, не може да има голяма промяна в живота ни. Това е пробив, от който ние се нуждаем.
Бог попита Яков, „Как ти е името?“ Това е много странно искане, защото Бог явно знаеше името на Яков. Ние трябва да разберем, че в древните култури,  името е било изява на характера, това което наистина представлява човек. Вашето име може да е висок или къс, или смел или мързелив. Това име, което сте получили   ви характеризира. Това не е просто нещо, което звучи хубаво, то представлява вашия характер.
Това е проблемът, защото „Яков“ означава „измамник, манипулатор, лъжец“. И Яков живя дълго с това име. Когато Яков каза: „Моето име е Яков,“ Това е акт на изповедта. „Аз съм манипулатор.“
Трябва внимателно да се вникне в това: Ние никога не ще бъде в състояние да се променим, докато ние открито и честно  не признаем грешките си, нашата слабости, нашата вина, нашите дефекти, изповядвайки това пред себе си, други хора и пред Бога.
Помислете върху това:
Какво трябва да призная за себе си? Пред кого трябва да го призная?

Един син попитал баща си:
– Ще вземеш ли участие с мен в маратона?
Бащата въпреки, че имал проблеми със сърцето казал:
– Да.
И те преминали целия маратон заедно. По-късно често участвали и в други маратони. Бащата винаги отговарял с „Да“ на сина си, когато той го молел да преминат трасето заедно.
Веднъж синът попитал баща си:
– Татко, можем ли да вземем участие в Ironman?
Бащата отговорил:
– Да, – както винаги.
За тези, които не знаят, Ironman?, което на английски означава „железен човек“, е най-трудният триатлон в света. Трасето се дели на три части. Първо трябва да се пробягат 41 километра по крайбрежието. След това трябва да се преплуват 3,86 километра през океана и накрая да се изминат 180, 2 километра на велосипед. Баща и син завършили това състезание заедно.
В телевизионно интервю Дик Хойт разказал:
– Когато Рик беше в утробата на майка си, пъпната връв била увита около врата му. Тя прекъснала достъпа на въздух до мозъка му. И когато Рик се роди  лекаря, който се грижеше за него ни каза, че той никога няма да ходи, нито да говори. Посъветва ни, да го оставим.
Но бащата не могъл да направи това. Вместо това взел сина си на ръце и го отнесал в къщи. Още от началото към него се отнасяли като към нормално дете.
Веднъж момчето видяло по телевизора маратон и за първи път помолил баща си да участва….
В едно от интервютата нарекли Дик герой, на което той отговорил:
– Аз просто обичам много моето семейство….