Най-важният проблем за повечето африкански държави е недостига на питейна вода. Особено остро този проблем стои в Етиопия.
Съвсем наскоро, разработчиците са се опитали да го решат, като са създали дървени конструкции, които могат да „добиват“ водата от нищото.
Италианските архитекти Arturo Vittori и Andreas Vogler са разработили иновативен проект, наречен Water Warka. Това е кула, с която можете да получите до 100 литра вода на ден. Особено актуално е прилагането на този механизъм в най-сухите райони на Африка, където водоснабдяването на местното население е голям проблем.
Височината на Water Warka достига 10 метра, а теглото ѝ 60 килограма.
Архитектите казват, че кулата може лесно да се инсталира само от четирима души, дизайнът е много прост и дори не изисква използване на строително скеле. Рамката е изработена от бамбук или тръстика, а вътре в нея е стегната решетка от рециклирана пластмаса. Кондензатът, който се образува за сметка на промените в температурата през нощта, се събира върху мрежата, а след това преминава във специален резервуар.
Според разработчиците, Water Warka е преди всичко архитектурен проект. Той не трябва да се разглежда като решение на всички проблеми, свързани с получаването на вода.
Въпреки това, може да бъде добър помощник в отдалечени райони, например в планините, където доставката на водата е голям проблем.
Водата получена от кулата, може да се използва не само за пиене, но също така и в животновъдството, и селското стопанство. Цената на кулата е 500 щатски долара.

Космическите продукти, се отличават от обичайната храна, която ядем, особено по състав, производство и пакетиране. Най- добрите готвачи и учени са разработвали храните за космонавтите.
Първият човек, който е изпробвал космическа храна непосредствено на орбитата около Земята, разбира се е Юрий Гагарин.
Независимо от това, че неговият полет е траел само 108 минути, космонавта не успял да огладнее, но в плана за изстрелването фигурирало и хранене. Все пак това бил първият полет на човек в орбита около Земята.
Учените изобщо не знаели дали космонавта нормално ще може да се храни при нулева гравитация или как ще приеме организма храната.
Като опаковки за храната били използвани тубички, които успешно били изпробвани в авиацията. В тях имало месо и шоколад.
Вече Герман Титов по време на 25 часовият си полет пълноценно се е хранел три пъти. Неговото меню се е състояло от три ястия: супа, пастет и компот.
Но когато се върнал на земята се оплаквал от виене на свят от глад. Така за далечното бъдеще специалистите по космическо хранене се заели с разработването на специални продукти, които да бъдат максимално хранителни, ефективни и добре асорбиращи се от тялото.

В копъра се съдържат два вида лечебни компонента монотерпени и флавоноиди.

Летливите вещества съдържащи се в копъра могат да помогнат за неутрализирането на някои видове канцерогени.

Копърът има антибактериално действие.

Като източник на калций играе важна роля за намаляване на костната загуба, която се появява след менопаузата и при някои болестни състояния като ревматоиден артрит.

За лечебни цели  се използват зрелите плодове и цялата цъфтяща надземна част в свежо състояние. Действието му е газогонно, подтискащо централната нервна система. Действа успокояващо до сънотворно.

При деца с ленив стомах, безапетитие, запек с колики, задръжка на газове стимулира храносмилането, подобрява апетита, премахва коликите.

Има отхрачващо средство при бронхити и коклюш.

Копърът е подходящ най-вече за подправяне на салати, сосове и ястия от картофи и риба.

Добре се съчетава на вкус с ментата и ригана.

Пресният копър има силен аромат и сладникав, парлив вкус. Подобрява млечните и майонезените сосове, маринати и сирена.

Използва се при приготвянето на туршии, стерилизирани краставички и таратор.

Подходящ е за подправянето на зеленчукови блюда, като тиквички, пресни картофи, зелен фасул, зеле, на постни супи. За шведите копърът е национална подправка.

Копърът може да се дъвче за по-добър дъх на устата.

Като подправка се използва както изсушени плоски плодчета – семена, така и свежи финни листенца и корените на растението. Коренът е много по-ароматен от изсушените семена.

Високата температура унищожава аромата му, ето защо се слага в ястия към края на готвенето.

Кулите гълъбарници са един от акцентите на персийската архитектура. През 16-17 век в Иран масово се развъждали гълъби, а птичия тор използвали за наторяване на земеделските участъци.
За да бъдат задържани пернатите, били построени около 3 хиляди цилиндрични кули, във всяка от които можели да гнездят до 25 хиляди птици.
Гълъбовия тор използвали за отглеждане на дини и краставици. Кулите са били най-добрите гълъбарници в света. Построени са от тухли и покрити с мазилка. Те защитавали птиците от студените ветрове през зимата и осигурявали прохлада през лятото.
Днес в Иран са останали само около 300 кули, тъй като в селското стопанство вече се използват химически торове. Само в някой райони се е запазило наторяването с птичи тор.
Кулите гълъбарници имат внушителни размери. Диаметърът на конструкцията е от порядъка на 10-12 м, а височината около 18 м. Във всяка кула на специални кацалки се събират хиляди гълъби. Конструкцията така е замислена, че големите хищни птици, като ястреби, соколи и врани, не могли да влязат вътре.
Вътре в кулата в шахматен ред са разположени гнездата по цялата височина на стената. В тези малки клетки могат да се установет гълъбите.
Стените на кулите са построени под наклон, така че екскрементите да падат в центъра на кладенец, където специално се сушели. Веднъж годишно кулата се отваряла и се събирал натрупалия се тор.
Интересното е, че строителите са отчели ефекта на резонанса. Ако гълъбите решат едновремено да излетят от кацалките си нагоре, кулата остава цяла.

В университета на холандския град Твенте не е необходимо да има такъв предмет като физическо възпитание.
В крайна сметка, някои студенти на това висше учебно заведение се занимават активно със спорт, буквално всеки ден.
Става дума за тези щастливци, на които им е провървяло да се настанят в общежитие със стена за катерене, интегрирана във външната част на зданието.
Разбира се, високите етажи на общежитието са достъпни и с традиционни методи, по стълбите или с асансьор.
С помощта на стената за катерене можете да се изкачите на покрива на зданието и то само в режим по избор, за собственото удоволствие и физическа форма.