Крем сиренето „Филаделфия“, за първи път в САЩ, започва да се произвежда от много и различни земеделски производители на Ню Йорк през 19-ти век.

С особено качество се славела ферма произвеждаща сиренето, която се намирала около град Филаделфия с население по-малко от 2000 човека.

Именно този град е дал името на марката.

Идеята за плъзгащи се врати идва от древен Китай и Япония. Зародили се в Китай, плъзгащите врати бързо се разпространили в Япония.

Те не съответстват на източния минималистичен стил, поради малките помещения, предназначени в тези страни за живеене.

Такива прегради на жилището отделят хората живеещи в тях и оставало място за съхранение на вещите. Така се запазвал реда и хармонията в дизайна.

Плъзгащите врати се изработвали от различни материали, в зависимост от доходите на стопанина.

Най-старите плъзгащи се прегради са изработени от стъкло. Те били украсени със скъпоценни камъни и метал.

С течение на времето диапазона на използваните материали се разширил.

Дядо Петър разхождаше своята малка внучка в зоопарка. Показа ѝ различни животни и ѝ разказваше за тях, каквото знаеше.

Пред клетката на лъва внучката му замръзна. Изглежда ѝ бе направил голямо впечатление.

Тя стоеше и гледаше звяра като омагьосана, а щастливият ѝ дядо я заливаше с поток от думи, съобщавайки ѝ всичко, което знае за него.

Когато лъвът зина, детето хвана ръката на дядо си и много сериозно каза:

– Ако сега те изяде, кажи ми, на кой автобус трябва да се кача, за да се прибера у дома.

Не спете с глава поставена на север.

В Япония при погребване на мъртъв човек, главата му се слага на север. За това, японците много внимават за посоката, в която ще се окаже главата им, когато лежат.

Смята се, че ако някой заспи с глава на север го очаква неуспех, дори по-лошо – смърт.

На погребението, в непосредствена близост до починалия се слага чаша ориз с пръчка забита вертикално. Този ориз е предназначен за мъртвия, а не за живите. За това се смята за табу, да забиеш пръчката вертикално в ориз.

За рождения си ден Стефан получи това, за което отдавна мечтаеше. След като си отидоха гостите, той с интерес разглеждаше новата си въдица. Решението бе взето веднага:

– Утре отивам на риболов, за да изпробвам новата си въдица.

Но Стефан имаше сериозен проблем. Той се гнусеше от червеите, за това реши на въдицата да сложи салама от сандвича си.

Утрото бе обещаващо. Слънцето радостно се изтърколи на небето с предчувствие за един прекрасен ден.

Стефан повика брат си Никифор. Двамата нарамиха въдиците си и рибарските чанти и тръгнаха към реката.

Пристигнаха, настаниха се удобно на брега и всеки от братята зачака, приведен над въдицата си.

Никифор започна много бързо да вади рибите една след друга от водата. Той поглеждаше към брат си изненадано от време на време.

– Странно , – каза Никифор, – защо при мен кълват, а при теб не? Ако искаш нека си разменим местата или по-добре ела по-наблизо….

Стефан само вадеше празната въдица, вдигаше рамене и се усмихваше.

Никифор хващаше риба след риба и ги почистваше.  Много скоро Стефан извади въдицата, махна салама и я пусна празна. Накрая реши да се откаже от риболова. По-лесно му бе да се преструва.

Изведнъж осъзна, че така прави и в духовния си живот. Извършваше нещата механично, без да вниква в същността. Привидно бе ентусиазиран, но сърцето му бе далече от това, което изпълняваше.

– Сега разбирам, – каза си Стефан. – Ако искам да служа на Бога и да споделям Благата вест, не мога да се преструвам. Служението на Бога изисква пълно посвещение – и той засрамено наведе глава.

Исус не иска ученици, които да се преструват, че вършат нещо.

Той ни призовава да вдигнем кръста си и да Го следваме.