Борбата с паническото вълнение е трудно, но е възможно. Няма специфични техники, за да го спрете, защото всеки един отделен случай може да се окаже съвсем различен вариант. Ето ви два примера.

Франция 1930 г.

След митинга, проведен на зимния велодром, тълпата като обезумяла се втурнала към изхода. Всичко би могло да свърши плачевно.

Сред хората имало група от млади психолози. Те започнали да викат:

– Не ме дърпайте!

Всички останали, чувайки ги, постепенно един след друг също започнали да молят за това.

Вълната от хора се спряла и се успокоила.

Париж 30-те години.

В Гранд Опера започнал да бушува огън. Стотици зрители се втурнаха към изхода. Граждани можели да бъдат убити, попадайки под краката на своите сънародници.

Тогава една малка част от публиката се изправила на местата си в ложите и започнали да пеят химна. Към тях постепенно се присъединявали и други хора.

До пристигането на пожарникарите цялата публика пеела националния химн в очакване на гасенето на пожара и по-спокойна евакуация.

Млада жена се бе привила не толкова от болка, колкото от загубата, която бе претърпяла.

– Защо, – плачеше Радка в прегръдките на мъжа си, – едно толкова щастливо събитие в живота ни се превърна в трагедия?

Тя цяло денонощие бе под надзора на лекарите.  Медицинският екип бе под напрежения. Положиха всички усилия, но бебето почина.

Болничната стая изведнъж охладня. Чуваха се изплашените гласове на медицинските сестри.

Лекарят се надвеси над нея. Погледът му бе изпълнен със съчувствие. Той бавно и много ясно каза:

– Съжалявам, синът ви не можа да се пребори.

– Не мога да приема всичко това, – хлипаше Радка. – Умът ми не го побира. Как ще преодолея тази болка и мъка. Къде сбърках? Как Бог можа да допусне такова нещо?

Скръбта бе изпълнила душата ѝ.

Тя напусна болницата и се прибра в къщи, но нямаше мир в душата си.

По-късно, когато чуеше, че се е родило дете на техни приятели, Радка не се радваше, а плачеше. Минеше ли край детски магазин, гледаше с тъга и болка изложените дрешки, играчки и детски принадлежности. Малките деца вечно ѝ напомняха за най-мрачния ден в живота ѝ.

Приятели я посещаваха и търсеха начин да я изтръгнат от това ѝ състояние.

Радка намираше утеха единствено в молитвата и когато четеше Библията. Божията любов я обгръщаше всеки ден отново и отново. Веднъж Божията милост ѝ вдъхна надежда. И тя възкликна:

– Спомените от онази злополучна нощ още предизвикват сълзи, но Бог е промислил нещо добро за мен и аз ще имам дете …. Господи благодаря Ти, че ме избави от тъгата ми. Помогни ми още по-ясно да виждам светлината Ти и никога да не забравям, че ме обичаш…..

Археологът наблюдава строителните дейности върху исторически терени.

Веднъж наблюдавах разкопките в централната част на града. Когато дойде време за обяд, всички машини спряха. Тъй като бях свикнала с шума, настъпилата тишина бе изненадваща за мен.

Изведнъж чух автомобилите, клаксоните им, църковната камбана в далечината…. Колко ли поколения бе призовавала тя? Колко хора са отивали на църква, когато а чуели нейния звук?

Тишината ми даде възможност да чуя камбаните. В този шумен свят ние се нуждаем от тишина, за да чуем Бога.

Когато сме изплашени, търсим място, къде да се скрием, но ако слушаме внимателно, в тишината ще чуем Божия глас, Който ни призовава да оставим страха и да поемем по пътя на служението.

Господи, упокой сърцата и умовете ни, за да чуем Твоя глас и да отидем там, където ни изпращаш.

Светодиодното осветление толкова отрицателно влияе върху света около нас, че може да унищожи всичко живо. Това са заявили британски учени след направените експерименти  с паяци.

Изследователите събрали представители на няколко вида паяци и включили за тях през нощта светодиодно осветление. В резултат на това станало ясно, че тази светлина е довело до затормозяването на паяците, поради което те са станали по-лоши ловци. Това естествено води до тяхната неспособност да оцелеят.

Когато пространството с паяците било осветено с естествена дневна светлина, тяхната жизнеспособност се е възстановила.

Според биолозите, светодиодното осветление се отразява отрицателно и на растенията.

Сега учените работят по създаването на светодиодно осветление, което да не отстъпва по ниска цена, но да бъде много по-благоприятно за живите организми.

По цялата територия на Нова Англия са разпръснати стотици тайнствени долмени и каменни сгради. Има много спекулации относно това кой е създаден тези структури.

Някои смятат, че това са местните американци, другият – най-ранните заселници, а трети скандинавците и ирландските монаси.

Един от най-впечатляващите изкуствени долмени е разположени в Аптон. Той е построен на хълм, има дълъг коридор, който води в куполообразно помещение.

Този, който е създал Аптонският долмен е притежавал знания в областта на астрономията и зидарията.

По време на лятното слънцестоене слънчевите лъчи падат директно върху входа на долмена, така че вътрешната купол отлично се осветява.

Сред археолозите има хора, които смятат, че изграждането на долмена е извършено от ирландски монаси. Според тях, този долмен има поразително сходство с моделите открити в Ирландия от VIII век преди новата ера.