Във фермата се усещаше напрежение. Бяха дошли с апарат, за да проверяват дали има в млякото е вливана вода.

Някои доячи бяха прекалили, затова и бяха глобени.

Когато проверяващите си отидоха пред бригадата доячи застана Атанас. Той бе мургаво момче, скоро се бе оженил и двамата с жена си работеха в кравефермата.

– Колко пъти повтаряме едно и също нещо, – възмути се Атанас. – Не наливайте в млякото вода. С това нищо няма да спечелите.

– Ще увеличим количеството, – обади се Неда, – не всякога ще ни проверяват.

– Та това е пълна глупост, – възнегодува Атанас. – Колко са 20 стотинки на литър повече? Когато сипвате вода в млякото намалявате маслеността му. Освен по количество, на нас ни отчитат каква е маслеността. Мляко с по-голяма масленост ни се заплаща по-скъпо.

– Никой до сега не ни е казвал това, – Скочи Слави.

– Освен това, помислете малко, вашите бащи и майки си купуват кисело мляко от магазина. Повечето са пенсионери с малки пенсии. Когато им предлагаме такова разводнено мляко ние ги ограбваме. Какво ядат тези възрастни хора? Какво ще ядат нашите деца в детските градини?А хората, които работят с отрови и в запрашени помещения, на които им е полага по една кутийка кисело мляко?

– Е, добре, но от високата масленост, ние какво печелим? – скръсти пред гърдите си ръце леля Пена.

– Нека да не доливаме вода в млякото и сами ще се убедите, какво следва от това, – каза Атанас.

Хората неохотно се съгласиха.

Така изминаха три месеца. Доячите от бригадата помнеха думите на Атанас и не доливаха вода в млякото.

Един ден по обяд ги извикаха спешно:

– Всички доячи бързо горе в голямата стая  в пристройката.

Доячите не знаеха за какво ги викат.

– Пак някакво тяхно мероприятие, – измърмори недоволно Благой.

– Ти гледай, да не ни накажат пак нещо, – притеснено извика Донка.

Когато влязоха в голямата стая, която обикновено се ползваше за събрания и различни културни мероприятия, доячите забелязаха че са дошли шефове от големия град.

Работниците от фермата със свити сърца седнаха на столовете.

Васил Добрев се усмихна и каза:

– Извинявайте, може малко да ви притеснихме, но сме дошли за добро. Последните три месеца качеството на млякото  се е повишило. Маслеността му е между 3,6 и 4,3 процента. това са много високи показатели в сравнение с фермите в района. За това сме решили на всеки дояч в зависимост от предаденото мляко и маслеността му да ви възнаградим.

Добрев извади списък и започна да чете имената от него:

– Атанас – 400 лева, Благой 400 лева, Пена 350 лева, ….

Хората от фермата  започнаха да се усмихват, те с благодарност поглеждаха към Атанас. Техният труд бе възнаграден богато.

Хора, които винаги си спомнят за Небесното Царство, даже и в най-мрачните дни остават ведри и радостни.

Ако възприемаме Небесната слава като реалност, ако малко внимание отделяме на материалните вещи, а повече на духовните и вечните, нас трудно ще ни разтревожат.

Това не е бягство от реалността, както смятат някои. Напротив, твърдата вяра в бъдещото, ни прави по-отговорни в живота.

Около нас има хора, които даже и на ум не им е идвало да помислят за рая или ада. Как ще научат за своето бъдещето, ако не им кажем какво ги очаква?

Истинското бягство от действителността се заключава в нежелание да се погледне в бъдещето и да се приеме това, което Бог е приготвил за нас.

В тези мрачни дни, пълни с объркване и несигурност, всеки християнин, който уверено гледа към бъдещето, запазва спокойствието и радостта си, знаейки че един прекрасен ден ще се възцари Христос, а ние „ако устоим, то ще и да царуваме с Него“.

Луиза Азевадо е била увлечена по изкуството и в един момент много харесала да фотографира.

Първите стъпки на 18 годишната художничка станали кадри направени на мобилния ѝ телефон, но скоро девойката разбрала, че тя иска да се научи да снима много по-добре. Търсейки нови начини за това, я довели към използване на Photoshop.

Жителката на Лисабон, Португалия, изминала дълъг път, в който се обучавала и усъвършенствала своите навици.

Сега тя може да се похвали, че може да конструира своя собствена реалност и фантастични образи от този свят.

Помествайки на реална снимка измислените от нея неочаквани образи, девойката получава сюрреалистичен резултат.

Луиза създаваща един приказен свят е уверена, че граница за фантазията и творчеството няма.

Сега талантливата художничка продължава своето обучение като студентка в Лисабонския университет за изящни изкуства.

Посетители на барове понякога са недоволни от неопитния барман наливащ бира. Освен това персоналът често е твърде зает и клиентите трябва да чакат реда си.

Студенти от университета Лийдс, Англия, изучаващи роботика, като част от проекта „The Perfect Pint Project“ създали интересна новост – робот умеещ да налива бира.

Всичко, което е нужно да се направи, е да се натисне едно копче и скоро клиентът може да се наслади на идеално налятата халба с любимата напитка.

От робота много се заинтересувала пивоварната фирма „Saltaire“, която взела активно участие по работата на проекта и тестването на апарата.

След няколко месеца упорит труд и решаване на възникналите проблеми, изобретателите с гордост са констатирали, че резултатите от тестовете са надминали всички очаквания.

Любителите на бейзбола от Форт Уейн (Индиана, САЩ) са станали свидетели на много мило зрелище.

В един момент на полето се появил златен ретривър на име Джейк, известен като Елмазеното куче, носещ в зъбите си кошница с бутилки вода.

Идвайки при съдията, животното почакало, докато мъжът си утоли жаждата, а после се оттеглило.

Изяснило се, че четириногия помощник не за първи път „работи“ по време на бейзболен мач. Освен това неговите отговорности не се ограничавали само с носене на вода. Джейк можел да подава топки и кърпи.