Трябва да бъдете тихи, за да чуете, когато Бог говори. Ако искате да чуете Божия глас, трябва да изключите телевизора или компютъра. Вие не можете да слушате Бога и телевизора или компютъра едновременно!

Възможно е Бог никога да не ви е говорел, защото постоянно сте неспокоен. Нещо непрекъснато се върти в ума ви. Бог се опитва да се включи към линията ви, но тя дава заето. Вие трябва да си запази време, когато да бъдете насаме с Бога.

В Библията се казва: „Застани та размисли върху чудесните Божии дела „.

Бог иска да прекарват време с вас. Той казва: „Спри се, успокой се, остани за малко поне сам, за да мога да говоря с теб“.

Струва си поне един ден от живота си да посветим на Бога. Били ли сте някога цял ден насаме с Бога?

Говорете с Бога в молитва. Нека Бог ви говори чрез Библията. Отпуснете се.
Прекарайте деня като казвате: „Господи, къде искаш да отидеш? Какво искаш да направя? “

Бог говори на хората, които отделят време да слушат, не само за един ден, а редовно. Това се нарича тихо време и това е, когато ние можем да имаме интимен разговор с Бога.

На улицата е неприятно захладняло. Студът бавно прониква до костите по пътя за дома или работа.

Дъждът неусетно напоява обувките, слънцето скоро няма да се появи, а печката тепърва трябва да се запали.

Здравей есен!

Заедно с нея идва сезонната меланхолия и нестихващата депресия.

От есента ще ни спаси „топлата дреха + ароматния чай + мъркащата котка“.

Но и в такова време човек може да се почувства щастлив. Важното е да не престава да твори и да мечтае.

Това е избор за какво и как да го изразходваш.

Колкото по-безполезно и безсмислено прекарваме дните си, толкова по-бавно тече времето за нас. Но не мислете, че това по някакъв начин увеличава продължителността на живота.

Напротив, задачите, възложени в живота, не се решават, възможностите текат край човека като реката. Оттук и израза: „Животът отминава“. Не че сте стари, а че животът ви преминава край вас.

Трябва да се отбележи, че ако човек върви напред в живота, то времето се движи срещи него като поток. На мястото на срещата винаги става събитие, въпреки че не винаги осъзнаваме това.

Птичката запяла, кучето залаяло, минала кола, чул се сигнал за непредпазливи пешеходци, изпили сте глътка горещо кафе – всички тези събития са изпълнение със смисъл.

Нашите проблеми ни пречат да видим това и да се насладим на всичко около нас. За това психолозите съветват, когато става въпрос за живота – „тук и сега“, което не винаги е възможно, защото у човек се натрупват дългове.

А дълговете, това са ситуациите от миналото, в които не сме действали.

През 2012 г. Ной се появил на белия свят, което бе уплашило и изненадало много професионалните лекари.

Момчето имало деформиран гръбначен стълб и отсъствал мозъкът. Имало по-малко от 2% сиво вещество.

Лекарите препоръчали да се прекрати бременността, защото смятали, че детето ще умре в агония, поради неспособност организма да изпълнява своите основни функции. Майката отхвърлила това решение.

Първоначалната причина за чудовищния дефект били последствията от  хидроцефалия. Не е имало случаи на оздравяване при такива мащабни повреждания на мозъка.

Отначало предсказанията на лекарите се сбъднали, новороденото момче било напълно неспособно да се справи с рационална дейност.

Но станало малко чудо, мозъкът на Ной започнал да расте. Този случай е един от най-уникалните в медицината.

Лекарите не вярват момчето да се възстанови напълно, но неговото оздравяване е пример за преодоляване на невъзможното.

Лекарите могат само да гледат и да се учат.

Обикновено се смята, че жителите на западните държави, освободени от съветската армия от фашистите, са неизказано радостни от спасението им от хитлеристите. Но такива ярки настроения не са царували навсякъде.

Според спомените на поета фронтовак Дейвид Самойлов, в източната част на Полша жителите гледали съветските войници с „предпазливост и полувраждебно“. При възможност се стараели да се обогатят от красноармейците.

Съветските жени не ходели сами на улиците на полските градове, за да не се натъкнат на неприятности.

В Унгария местното население много често нанасяло на съветските военнослужещи коварни удари в гръб.

Както си спомня ветеранът от Великата Отечествена война поетът Борис Слуцкий съветските пияните войници и офицери унгарските селяни ги отмъквали един по един и ги удавяли в силажните ями.