Докато заместник-министърът на радио индустрията на СССР отказва да вярва в съществуването на персонален компютър, казвайки:

„Момчета, престанете да се занимавате с глупости. Личен компютър не може да съществува. Може да има лична кола, лична пенсия и лична вила. Знаете ли какво е компютърът? Това са 100 квадратни метра площ, 25 души персонал и 30 литра алкохол месечно! „, Сергей Николаевич Попов участва в разработването на „Микро-80“.

Ето защо, когато някой много убедително ви доказва, че „това не може да бъде, защото това не може да стане никога“ (A. П. Чехов), просто си припомнете това.

Компания Life Change е създала първата „християнска“ криптовалута „Christ koin“. Хората  могат да я заработят чрез благотворителност и религиозни практики.

За сега не е ясно, за каква сума става въпрос. Можете да я заработите като четете Библията, участвате в доброволчески акции и църковни мероприятия.

„Оставете своя отпечатък в света, поддържайки хуманитарна дейност, инвестирайки  в криптовалута, своят духовен живот, получите допълнителен доход, поддържайте своята църква чрез десятъци и дарения“ – призовават вярващите.

Въпреки това, този призив предизвика много съмнения. Тъй като включването на икономическа система с разпределение, пропорционално на капитала в религията е съмнително начинание от гледна точка на вярващите.

Колкото повече обичате, толкова повече отдавате любов, а тя още повече остава.

Ако отдавате любов, а същевременно чувствате болка и ненавист, това означава, че сте дали на човека отрова в шоколадова глазура.

Едва ли си заслужава да се иска такъв подарък.

Пусни го. Позволи на човека да бъде някой друг, освен огледало на вашата любов, още повече, че то така и е.

Да се разтвориш в любимия е незаменим талант и рядко проклятие.

Бъди себе си, бъди достоен, забрави за страха.

Един ден той все пак ще се върне, но не днес.

Ние всички обичаме да се смеем.

И ако човек в компанията е в състояние да каже нещо смешно или неудобно за себе си, ще позволи на други хора във вашата компания да третират неудобните ситуации като забавни истории.

Способността да се шегуваш със собствените си недостатъци е изключително атрактивно качество.

Ако кажете нещо хумористично за себе си, това не означава, че сте жалки или ненадеждни.

Това означава, че можете да споделите човешко състояние с хумор, което по своята същност е грешно и абсурдно.

Виктор си дойде от училище и хвърли чантата си под масата. Събу си обувките и се изтегна на дивана.
Родителите му бяха на работа и щяха да си дойдат чак вечерта.

Стомахът му подсказваше, че трябва се размърда, иначе гладен щеше да остане.

Майка му предвидливо оставяше храната в хладилника, той само трябваше да я стопли.

Неохотно затътри крака към кухнята. Отвори хладилника и извади приготвената му порция. Постави я на котлона и го включи.

– Докато се стопли, ще изгледам един анимационен филм, – каза си Виктор и се върна в хола.

След първият филм последва втори…..

Мина около половин час. Виктор усети лека миризма на изгоряло, но не ѝ предаде особено значение.
Но миризмата започна да се усилва и той си спомни, че е сложил ядене да се топли.

Изтича в кухнята. От тенджерата се виеше черен дим. Цялата кухня не се виждаше от този дим. Виктор бързо отвори прозореца и едва тогава се сети, че трябва да махне изгорялата тенджера от котлона.

Добре, че се сети да вземе кърпа, за да не си изгори ръцете, когато отместваше тенджерата, но за беда я постави на близкия стол. И съдът бързо заплува в разтопената пластмаса, от която бе направен стола.

– Какво да правя? Мама и татко ще се върнат след три часа, – каза си Виктор, като погледна уплашено стенния часовник.

Нямаше да му се размине, на всичкото отгоре остана и гладен.

Набра бързо телефония номер на майка си и изплака в слушалката:

– Мамоооооооо!

– Какво се е случило? – разтревожено попита майка му.

– Всичко изгоряяяяяяяяяяяяя…

– Какво е изгоряло? – тревогата ѝ нарасна.

– Всичкоооооо….

След това Виктор остави слушалката и отиде да си догледа анимационни филм.

Телефонът няколко пъти звънна, но той не вдигна слушалката. Не беше му до приказки.

Майка му се прибра много по-рано от обикновенно. Тя огледа „бойното поле“ и се усмихна:

– Радвам се, че не всичко е изгоряло, а само твоя обяд.

Наказанието му се размина.