Веднъж едно седемгодишно момче пътувало с баща си във влак. То с интерес следяло мяркащите се поля, гори и села озарени от яркото слънце. Момчето често се надигало от мястото си, за да му бъде по-удобно да гледа през прозореца.

Изведнъж влакът влетял в мрак и продължил да се движи в тази тъмнина. Нищо не можело да се види. Влакът преминавал през тунел. Момчето се изплашило, защото съвсем не очаквало такава промяна. То не виждало баща си в тъмнината и не било уверено дали той седи до него.

Напипал ръката на баща си, то се зарадвало и сложило своята в нея.

– Какво ти е, мъничкия ми? – попитал бащата.

– Нищо, татко, исках само да се уверя, че си тук.

То държало ръката на баща си през цялото време. докато влакът преминал през тунела. След това всичко отново било обляно от слънчевата светлина.

Ако жизненият ни път минава през тунела на скърбите и страданията, ние подобно на малкото момче здраво ще се държим за ръката на нашия Небесен Отец, докато Той, чрез Неговата любов към нас, ни изведе до простора на Неговите милости и благословения.

Той е необичаен по това, че обединява класиката и съвременността, кабриолет и обикновено купе, с една дума, това са два автомобила в едно.

Този автомобил е създаден от украинецът Василий Лазаренко. Този човек е продал двата си автомобила, за да създаде „колата на мечтите си“.

За основа е взет Opel 1981 г.

Той е направен от дърво и е покрит с пет слоя водоустойчив и огнеупорен лак.

Турист от Китай едва не прекарал през Италия повече от 600 скорпиона в своя багаж. Повече от половината насекоми са били живи, когато ги открили органите на реда в Италия.

Откритието е направено по време на рутинна проверка на багажа във флорентинския аеропорт Перетола. В багажа били намерени пластмасови контейнери с лед, в които са били поставени 607 манджурски златни скорпиони.

Туристът е заявил:

– Планирах да използвам членестоногите, които се смятат в Китай за деликатес, за лични цели.

Въпреки това той е бил обвинен в притежание на опасни животни, а самите скорпиони са били конфискувани.

Една девойка, където и да ходела, обикновено оставяла по-добрата част от пътя за някой друг, а тя вървяла по по-трудно проходимата.

Веднъж я попитали:

– Защо не вървиш там, където пътя е по-добър?

– С мен винаги върви Господ, – казала девойката, – и аз му предоставям по-доброто място.

Каква невинност, но колко красота и доброта!

Каква вяра само, че Господ винаги е с нея и тя даже Му отстъпва по-доброто място от пътя.

Дано Бог ни даде такова съзнание, че да не ходим там, където Той не би дошъл с нас.

Бог винаги ни вижда и знае какво казваме, къде отиваме и какво правим.

Да му даде дължимото място в живота си и в сърцата си!

Хайде мигнете. Може би вашето зрение ви е изиграло лоша шега, навярно това е от подозрителните гъби, изядени на обед.

Или този пясък наистина има такъв ярко розов цвят!?

Да, наистина!

Своя цвят плажът дължи на малките частици от корали смесени с белия пясък.

Розовия плаж се простира по дължината на целия източен бряг на Harbour Island.

Ако това не е достатъчно да изберете Harbour Island за свой любим остров, то обърнете внимание на класическия небесно син наситен цвят на местните води.