Британският илюзионист Стивен Фрейн, по-известен като Динамо, е демонстрирал своите възможности да левитира на жителите и гостите на столицата на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. По маршрут 543 заедно с туристически автобус той е прелетял през улиците на града.

Публиката била слисана от този спектакъл, защото автобусът се движел, а Фрейн едва го докосвал с ръка. Той изобщо не бил затруднен, полета му не изисквал нищо от него. Весело махал на жителите на града и им се усмихвал.

Дадения трик бил изпълнен за реклама на Pepsi Max. Илюзионистът избирал традиционни британски символи, като двуетажни автобуси и Трафалгарския площад, където летял близо до автобус.

Дори и най-недоверчивите не могли да разгадаят тайната на това невероятно чудо.

Един човек пътувал в автобус. Той бил намръщен. А мислите му……

„Наоколо говеда, началникът ми е кретен, жена ми кучка…“

Зад гърба му стои неговият ангел хранител и записва: Наоколо – говеда, началник – глупак, жена – кучка….

А в същото време си мисли:

„Изглежда това е всичко. И защо постоянно си го мърмори? Дава поръчка един път и това е. Трябва да вървя да изпълня…..“

В историята на футбола има случай, когато дете се е родило точно на стадиона по време на футболен мач.

„Най-младият футболен фен живее у нас“ – пише един английски вестник в края на 60-те години и това е вярно.

Еди Хартфорд се е родил по време на мача „Стоук Сити“ – „Арсенал“.

След края на мача на новороденото била поднесена топка с автографите на всички участници в мача и тримата арбитри, а също и чекова книжка с 50 лири стерлинги.

Освен това мениджърът на „Стоук Сити“ се обявил за футболен опекун на момчето и заявил, че Еди ще съпровожда клуба във всичките пътувания, като талисман на отбора.

Този гол е признат за най-добрия в цялата история на FIFA World Cup според проучването, организирано от ФИФА на сайта по време на първото световно първенство на ХХI век.

Той е бил отбелязан от Диего Марадона в Аржентина, след 54 минути игра на четвъртфиналите на Световното първенство през 1986 г. срещу Англия.

Мачът се е състоял на 22 юни 1986 г. на стадион „Ацтека“ в Мексико Сити.

„Голът на столетието“ е завършек на блестящия пробив на Марадона в английския отбор. Той успял да премине с топката шест играча, включително и вратаря.

Само за три минути Марадона успял да забие крайно оспорвания гол, наречен „Божията ръка“.

Учителят взел една ябълка, обърнал я, поогледал я и казал замислено:

– Хората вярват, че душите им са като ябълки.

– В какъв смисъл? – попитал ученика.

– По точно, като две половинки, – поправил се учителят. – Ето така.

И той внимателно разрязал ябълката на две части.

– Има такова поверие, че за всеки човек съществува идеална половинка. Така Бог преди да прати душите в света ги разделя на половина, на мъжка и женска, като ябълката. И така тези половинки бродят и се търсят едни други. Как мислиш, каква е вероятността да се срещнат? Знаеш ли колко много хора има в света?

– Много.

– Да, така е. Освен това…. като се намерят, какво правят? Мислиш, че правят цяла ябълката и живеят в мир и съгласие?

– Да. А нима не е така? – изненадал се ученикът.

– Не, не става така.

Учителят взел по едната половинка от ябълката в ръцете си и ги поднесъл към лицето си.

– Ето две свежи, апетитни души идват в света. А как светът постъпва с тях?

Учителят гризнал от едната половинка малко парченце.

– Светът, – продължил той с пълна уста, – не е статичен. Той е жесток. Всичко смачква под себе си, по един или друг начин. Отрязвайки по парченце, откъсвайки такова или смилайки всичко на пюре.

Той отхапал и от другата половина и известно време мълчал, дъвчейки. Ученикът погледнал двете нагризани ябълки и нервно преглътнал.

– И ето, – тържествено казал учителят, – те се срещнали! – и той съединил отхапаните половинки. – Сега подхождат ли си една на друга.

– Не!

– А сега погледни тук, – прекъснал учителят и взел няколко ябълки. Разрязал всяка наполовина. Събрал две половинки от различни ябълки. – И какво виждаме?

– Те не си подхождат – кимнал ученикът.

– Погледни пак. – Сложил две различни половинки заедно, отхапал от едната и от другата им страна и демонстрирал резултата. – Какво виждаме? Сега те образуват двойка?

– Да, – ученикът замислено кимнал.

– Сега те си пасват идеално, защото светът ги е захапал заедно, а не по отделно. Обичащите се едни други стават едно цяло, заедно се радват на живота и заедно приемат ударите на живота. Учат се да се разбират от половин дума, поддържат се и се подкрепят при постигане на успех. С времето успешните двойки приемат взаимно навиците си, уравновесяват характерите си и се допълват един друг. Всъщност половинките не се раждат, а стават такива. А това е много трудна работа.