На пето място се изкачи по популярност китайската валута. Това съобщиха от агенцията Associated Press, позовавайки се на Световна междубанкова финансова комуникационна система SWIFT.
Според SWIFT, през декември 2014 г. китайската валута юан е изпреварила в международните плащания австралийските и канадски долари и е взела петата позиция в класацията на популярните валути. На първо място е щатския долар, на второ място е еврото, британската лира заема третото място, на четвъртото място е японската йена. А сега петото място заема юанът.
Според анализаторите работещи в SWIFT и отговарящи за банковите пазари това е важно събитие. Те смята, че позицията на юана на пазара на финансите е станало при преместване от ниша на развиващи се валути в посока към „обичайните“.
В съвременен Китай властите водят политика на отслабване на контрола на валутата си и внедряването ѝ към чуждестраните пазари. По този начин, китайските власти искат да се засили ролята на китайските компании в глобалната икономика на света.

Човек на всичко привиква, към обстановката, към обкражението си. Така в църквата вярващия свикват и започва да възприема това, което се случва по време на службата като нещо обичайно.
Но понякога се случванещо ново, което разчупва стереотипите.
Всичко си остава по време на богослужението, както преди, но изведнъж ти разбираш нещо ново, разкриват ти се неща, които не си забелязвал преди и не си ги разбирал така. Привичната реалност се разкрива пред теб в съвсем друга светлина. Тогава разбираш, колко плоско и примитивно си разбирал нещата, приемайки ги за нещо обикновено незаслужаващо внимание.
Вярващите възхваляват соя Бог и казват, че тази хвала е завинаги, защото Бог е неизменен. Това означава, че ако ние Го хвалим днес, утре, в следващите дни и години и тогава нащата хвала ще е актуална.
Ние благославяме нашия Бог и в радост и мъка. Благославяме го не само, когато ни увеличават заплатата или се издигаме в работата си, но и когато някой умира край нас или страда от неизлечима болест. Всичко, което се случва със нас е резултат от Неговия промисъл за всеки от нас. И ние вярваме, че Неговите мисли са благи, винаги насочени в наша полза, дажи и когато ни е болно, дори да изглежда ужасно или имаме чувството, че вече нямаме сили.
Погледни в сърцето си и се попитай: „Имаш ли достатъчно вяра? Готов ли си да благославяш своя Бог винаги, независимо от това, което ти се случва?“

Френският парламент е приел законопроект, според който животните са признати за живи същества, способни да чувстват.
По-рано според приетия закон през 1804 г. при Наполеон Бонапард, животните законно са се причислявали към неодушевените предмети и можели да бъдат притежавани.
Против приетия докумен  са се изказали от Националната федерация на профсъюзите на земевладелците, която защитават интересите на фермерите. Те са обезпокоени от това, че изменението на закона, може да засегне интересите на частните животновъди.
Инициаторът на законопроекта Жан Главини е казал, че законът няма да се отнася за дивите животни.
Във френската Наказателния кодекс се предвижда наказание за жестокост към животните. Максималното наказание е две години лишаване от свобода и глоба от 30 000 евро.

През 1997 г. японски риболовен траулер бил спасен от руския патрулен кораб в Японско море.
Когато попитали корабокрушенците, как корабът им се е оказал в бедствено положение, те казали, че от небето е паднала крава.
Никой не повярвал на тази история. Рибарите били арестувани и изпратени в затвора.
Две седмици по-късно обезкуражен представител на руските ВВС съобщил на японските власти, че един член от неговия екипаж действително е откраднал крава и я качил в самолет.
По неизвестни причини кравата паднала от височина 10 км в Японско море.
Японските моряци били веднага освободени.

Безработицата беше голяма, за едно по-престижно място се бореха доста човека. Хората често коментираха сблъсъци между бездушните шефове и старадащи подчинени.

– Една неомъжена жена, – разказваше един мъж пред входа, – гледа болната си майка. Работи като чиновничка в една фирма.

– Е, поне е имала работа, – каза навъсен едър мъж, – а не като нас да чакаме благоволението на някой да ни наеме.

– Ти чуй какво е станало по-нататък, – скара му се дребничък мъж с голям мустак.

– Наложило ѝ се да придружи майка си на някакъв преглед, – продължи разказа си първият мъж – и помолила за неплатен отпуск. Когато се върнала, я повикал шефа ѝ. Той и казал най-безочливо: „Разбирам, че се грижите за майка си и ви съчувствам, но вие отсъствахте два дни, а работата ви стои. Разбирам, че и занапред трябва да помагате на майка си, но вашите отсъствия ще се отразят негативно на работата ви. Реших да ви предложа, да напуснете по взаимно съгласие.

– Това човек ли е? Този майка няма ли? – нервно изрази недоволството си един от мъжете.

– Такива са студени като камък, – додаде друг – те нямата сърце и са безжалостни.

– Чуйте какво ѝ казал после, – каза мъжът, който беше започнал тъжната история.

Мъжете го погледнаха тъжно в очакване да чуят нещо още по-лошо.

– Жената едва се сдържала да не заплаче, – продължил мъжът, – а този нагъл тип ѝ казал: „Така ще имате повече време да се грижите за болната. Надявам се, отличната препоръка, която ще ви дам, да ви помогне да си намерите по-подходяща работа, която ще ви помогне по-добре да изпълните дълга към майка си. От утре сте свободна“.

– Нима е възможно такова бездушие? – подаде глава от прозореца съседката.

– Който се хване на работа някъде, – каза слабо момче, с изцапани от вар дрехи, – не знае какво е това отпуска и осемчасов работен ден. Дори и да ни се полага почивка, никой не отваря дума за нея, защото като се върне, неговото място ще бъде зает от друг. За това работим на нонстоп.

– А работната заплата се разпределя на четири: наем, ток, телефон и вода, – развика се едър мъж  и размаха ръце – и ако остане нещо то отива за храна. От какво живеем, само един Господ знае…..