Един човек отишъл при един мъдрец и го попитал:
– Имам кожни обриви, помогнете ми да се отърва от тях. Какво ли не правих? Използвах всевъзможни лекарства и лосиони, но нищо не помогна.
Мъдрецът му отговорил:
– Един човек какво ли не правел само за да спре теча от тавана си. Слагал кръпки на тавана, замазвал ги с боя, подлагал и железни парчета, но водата просължавала да си тече. Всеки, от който поискал съвет, качвал се на покрива, но давал съвети по своему. Така нищо не помогнало. Дъждът станал истинско проклятие за този човек. За това в дома му се умножавали кофите и легените. Намерил се един майстор, който не се качил на покрива, а на чардака. Там той видял няколко изгнили дъски и други дефекти …..
Така и ти трябва да намериш нужния специалист, който ще се справя със истинското заболяване, а не с неговия лъжлив отзвук.

Здравните експерти заявиха, че в повечето случаи, ваксинацията срещу грипа е загуба на време, отчитайки, че тази зима ще се защитят от грипа само около 3% от ваксинираните хора.
Това становище бе изразено от британски експерти, които твърдят, че тъй като вирусите постоянно мутират, всяка ваксина, разработена за профилактика на болестта, остава в сила само за една година. В този случай, не само във Великобритания, но и други страни годишно харчат за противогрипна ваксина солидна сума пари.
Заключенията на британските експерти са направени въз основа на резултатите от научните изследвания, в който са взели участие 1314 пациенти, които са носители на вируса на грипа. Само 3% от тях са носители на щама H3N2, от който се осъществява масовата ваксинация. Телата на 97% от участниците в проучването са били поразени от мутирали щамове.

Имало едно малко миещо мече Енот. То се бояло от всичко и за това нямало приятели. Трудно му било да се запознае с някого.
Всяка сутрин то ходело за съчки до реката. Но с пръчките не можело да говори и му било скучно.
Една сутрин мечето забелязало на реката катеричка. Тя миела гъбки и ги слагала в кошницата си. Мечето се изплашило и тихо преминало реката, така че тя да не го забележи. То харесало много катеричката и си мислело само за нея.
Един ден, когато преминавал реката на едно по отдалечено място видял, че катеричката изпуснала кошничката си във водата и тя заплувала по течението към мястото, където бил Енота.
Катеричката се опитвала да я отлони с пръчка към брега, но тя била вече отишла много далече.
Тези гъби катеричката ги е събирала цяла година, станало и тъжно, че ги губи и заплакала.
Мечето стояло като вдървено, но това бил единственият случай, когато можело да помогне на катеричката. Енотът много се страхувал да направи това, защо и сам не знаел.
Кошничката го приближавала, коленете му се разтреперали, нещо го стискало за гърлото, пот избил на челото му, станало му студено.
И когата кошничката започнала да се отдалечава от него, той най-накрая се решил. Скочил във водата и потънал до кръста, но хванал кошничката и я изнесъл на брега.
От студената вода всичкте му страхове се стопили. Мечето смело отишло при катеричката подало ѝ кошничката и казало:
– Ето ви кошничката, не се притеснявайте.
Катеричката много се зарадвала, погледнала Енота и казала:
– Много благодаря. Ти си истински приятел.
Малкото мече заподскачало щастливо. Никой до сега не му е казвал толкова хубави думи.
– Но ти си мокър, – казала катеричката, – ела у нас да се изсушиш.
Двамата отишли при катеричката, пили чай, яли сладки и дълго разговаряли.
От тогава мечето и катеричката станали приятели и си помагали.

Порядъкът на нещата в този свят е нестабилен и неопределен. Всеки ден отчаяни думи на неувереност крещят от страниците на вестниците и телевизионите екрани. Навсякъде около нас цари бъркотия.
Но ако вие вярвате в Бога, тогава има на какво да се опрете, на неизменото Божие Слово.
При Бога няма двоен стандарт. Той не казва днес едно, а утре друго. Той е един и същ вчера, днес и завинаги.
Ако предоставите окончателната власт на живота си на Божието Слово, вие ще имате стабилност във време, когато всичко се разпада край вас.
Ако оставите Бог да казва как да се решават всички въпроси в живота ви, вие ще имате сигурност, когато другите са объркани. Ще имате мир, когато другите ще бъдат под натиск. Вие ще побеждавате, когато останалите ще търпят поражение.
Какво означава да дадеш на Божието Слово окончателната власт? Това означава да вярваш какво казва То, а не това което казват хората и обстоятелствата.
Вземи решение да направиш това още днес.
Вземи решение да живееш с вяра, а не с това, което виждаш. Смело се посвети на властта на Божието слово и този нестабилен свят не може да ти отнеме безопасността.

Докато лятото се влачеше бавно, майката на Марин подбираше най-хубавата храна за Лили. Слагаше по-хубавите мръвки в чинията ѝ, даваше ѝ най-сочните плодове и Лили знаеше защо го прави.

В края на август тя не се сдържа и попита Лили:

– Имаш ли нещо да ми кажеш, дъще?

Лили се скова. Винаги трепваше, когато я наричаше „дъще“. Лили не искаше друга майка да я нарича така, освен тази, която я беше родила. За нея жена, неспособна да ѝ вдъхне любов е безочливо, да предявява претенции за собственст върху нея. Когато я хвалеше, Лили разбираше, че тя иска да изкопчи нещо от нея.

– Не, – каза кратко Лили.

– Не си сигурна?

– Сигурна съм, че не чакам дете, ако това имате в предвид, – каза рязко Лили.

Жената сякаш не забеляза грубостта на снаха си.

– Но какво става с теб? – настоя тя. – Вие сте постояно с Марин заедно. Да не си нещо болна?

– Не, – още по-студено каза Лили.

– Тогава какво става? – натърти  тя. – През последните два месеца очаквам с нетърпение да ми кажеш, че очакваш дете.

– Тогава съжалявам, – каза с болка, готова всеки момент да се разплаче Лили, – че трябва да ви разочаровам.

Изведнъж жената сграбчи снаха си за ръката и я изви зад гърба ѝ. Погледна я яростно в очите и ѝ изкрещя:

– Да не всемаш нещо? Да не пиеш някаква отвара, която пречи на детето да се появи?

– Разбира се, че не, – разгневено възкликна Лили. – Защо да го правя?

Жената продължи още по-гневно:

– Защо изобщо се върна, сега Марин можеше да има и други момичета. Защо се върна, като не можеш да му родиш дете?

Лили плачеше и безпомощно се опря на стената:

– Съвсем не исках да разстройвам семейството ви, но Марин дойде и ме помоли …и аз се съгласих.

Какво можеше да направи? Самата тя искаше много да има рожба, но това постояно слухтене и намесване в живота им, пречеше на всеки изблик на спонтанна интимност …… Лили се сви на топка и зарида…….