Това не е първоаприлска шега. Този чайник наистина е направен от пчели. Най-талантливите и трудолюбиви природни скулптори.
В създаването на този чайник са взели участие 60 хиляди пчели.
Трудолюбивите насекоми са изградили своите килийки около телена рамка, измайсторена от художника Томаш Либертини. Художникът е изградил само конструкцията, другото е дело на пчелите.
Проектът на Либертини, наречен „Хиляда години“, е посветен на пчелите.
Идеята е дошла от филма The Millenial Bee (1983) по романа на Габриел Гарсия Маркес „Сто години самота“.
Според Либертини, заглавието „хиляда години“ не само отразява невероятни свойства на восък – естествен материал, който буквално може да се съхранява в продължение на хиляди години, но също така показва мащаба на човешкия живот пред лицето на очевидната вечността на Вселената.
Художникът-експериментатор не за първи път работи с пчели.
Между неговите работи има и други произведения на изкуството, в които пчелите са се изявили като отлични скулптори.
Във всички тези случаи той е създавал само рамката, а другото е дело на пчелите. В крайна сметка Либертини е получил отлични вази от восък.

От хартия или плат салфетка се поставя на горната част на седалките в самолети, влакове и автобусите. Тя се нарича „антимакасар“.
Името ѝ идва от маслото макасар, направено от палмово или кокосово масло, което мъжете във викторианска Англия слагали на косите си.
Това масло се наложило като мода и домакините го употребявали, върху парчета миеща се тъкан, с които покривали креслата и диваните си, за да не се цапат мебелите.
Скоро след това „антимакасари“ се появили в театрите, а след това и в обществения транспорт.

През 1907 г. Артър Конан Дойл научил за „делото Едалджи“, изфабрикувано против млад човек, който бил обвинен в убийство на домашни животни и бил осъден.
Писателят сам станал детектив, за да разбере какво точно се е случило. И чрез редица статии в пресата успял да предизвика преразглеждане на делото.
За повторно разглеждане на дела за първи път бил създаден Апелативен съд, което станало косвено достижение на Конан Дойл.
Скоро след това той взел участие в кампанията по оправдаване на осъдения на доживотен затвор Оскар Слейтър, отново позовавайки на многобройни аргументи във вестникарски публикации, но този път не успял да достигне бърз резултат.
Слейтър бил освободен и помилван 18 години по-късно.

На 13 ноември 1985 г. капитана на на сборния отбор на Дания Сьорен Лербю по средата на деня излязъл на полето за квалификационен мач в световния шампионат против националния отбор на Ирландия.

Когато играта свършила, Лербю убедил треньора да го пусне.

След това се качил на самолет за Германия и същата нощ помогнал на своя клуб „Бавария“ в мач срещу германския клуб „Бохум“.

Катя беше едва на 30 години. Работеше в близката детска градина и същевремено с това се грижеше за трите си малки деца.

Тази сутрин се бе събудила със силно главоболие. Главата ѝ бе изтръпнала. Странното усещане ѝ подсказваше, че нещо не беше наред.

Нещо не беше наред почти от месец. Бяха ѝ се появили синини по гърба, след това обезпокояващо се разрастнаха и когато тя реши да отиде на лекар да се посъветва с него, внезапно изчезнаха, като оставиха по гърба ѝ големи петна. Венците ѝ побеляха.

Катя беше жизнерадостна и млада жена, която бе свикнала с часове да тича след 5-6 годишните деца в детската градина, но започна внезапно да губи сили. Едва се изкачваше до дома си, който се намираше на четвъртия етаж.

Някои от сутрините едва ставаше и пропълзяваше на четири крака. Спеше на пресекулки по 12-14 часа, а щом се събудеше, се чувстваше толкова уморена, че отново лягаше да подремне.

Мъжът ѝ я придружи до свой познат лекар, но той не можа да даде някаква определена диагноза. Катя усещаше болки в костите си.

Лекарят бе в недоумение, какво може да е това. Но на Катя каза:

– Вероятно имате мигрена.

И ѝ препоръча аспирин, от който се засили кървенето от бледите венци на Катя.

Тя  бе енергична и жизнерадостна по природа и по-скоро се учуди, но не се разтревожи много. През живота си не беше боледувала сериозно, за това болниците бяха абстрактно и непонятно място за нея. До този момент не бе ходила на консултации при никакъв специалист.

Обясняваше на познати странните си симптоми така:

– Сигурно е от преумора или лошо храносмилане, – смееше се тя. – По цял ден съм с деца, вероятно съм се малко депресирала и напрежението ми е дошло май много.

Дълбоко в нея започна да се прокрадва съмнението, че в тялото ѝ става нещо опасно и смъртоносно.

Най- накрая Катя остави трите си деца при съседите и отиде при личната си лекарка, която настоя веднага да ѝ се направят кръвни изследвания. Назначи ѝ рутинна кръвна картина.

Лаборантът, докато вземаше кръв от вената на Катя се загледа с изненада в цвета на кръвта ѝ. Тя беше водниста, бледа разредена течност, която изобщо не приличаше на кръв.

До края на деня Катя не получи никакъв резултат от тези изследвания. На другия ден ѝ се обадиха по телефона:

– Извинете, но се налага, отново да ви вземем кръв.

– Кога да дойда? – попита Катя.

Тя имаше много натоварен график. Децата, натоварената чанта с продукти, която трябва да освободи и осибено рибата, която трябва да остави в хладилника, и куп още недовършени неща за деня.

Напрегнатият тон в гласа по телефона, подчертаваше, че случаят е спешен:

– Елате веднага! Чувате ли ме? Веднага!

Предстоеше борба и не се знаеше, какъв щеше да бъде изходът.