Учени от Университета на щата Охайо, са създали мрежа от неръждаема стомана, която може да се използва за борба с нефтените разливи. Ситото пропуска вода, но не позволява преминаването на нефт през него. Тайната се заключава в използване на специално отблъскващо нефта покритие.
При демонстрацията специалистите добавили в чаша с вода нефт, след което прецедили сместа през ситото. Водата леко преминала през мрежата, а нефта останал върху ситото.
За да създадат отблъскващо нефта покритие учените използвали силициев полимер с молекули на повърхносно активно вещество, използващо се при производство на миещи препарати. Според учените, мрежата от нераждаема стомана и полимера са нетоксични. Освен това разходите за производството им са малки. Себестойността на създаденото сито е по-малко от долар на квадатен фут – 930 кв. см.
Тъй като покритието има дебелина от няколко стотици нанометри, то е невидимо. Самата повърхност е блестяща, защото покритието пропуска 70% от светлината. В бъдеще учените планират да използват покритието за предпазване на автомобилни стъкла и други материали.  Специалистите възнамеряват да увеличат до 90% показателят на светлинната пропускливост на покритието.

Религията не веднъж в историята на човечеството е променяла лицето на света. Водела е до възход и падение на империите. Но не винаги към всяка нова система от вярвания и практики са се прибавяли хиляди последователи.
Тридесет години след завоюването на империята на инките от испанците, избухнало огромно религиозно въстание против католиците.
Хората искали да се върнат към вярата в традиционните богове на Андите. Тази религия била наречена Таки Онкой или Болезнен танц, което идвало от екстатичния танц на неговите последователи.
Нова религия била подкрепяна от последният владетел на инките Тупак Амару, който вярвал, че по-рано християнския Бог е помогнал на завоевателите на инките, а сега е дошло времето, боговете на Андите да победят завоевателите.
Въпреки това, поради етнически и класовите различия, много местни жители са взели страната на испанците и религиозно движение е разпуснато след масова кампания, организирана от свещеника Кристобал де Алборнос.

Те бяха степни хора. Оскъдната си покъщнина пренасяха на коне и камили. Земята бе оскъдна на растителност и вода, за това често сменяха местата на юртите си, като търсеха нови пасища за добитъка си.

Нямаха писменост. Историята на рода се предаваше от един на друг пазител на родовата памет, който запомняше всичко наизуст, това, което е билo преди и което се случва сега. Така наречените поети запечатваха тази история на народа си в песните, които пееха край огньовете. В тях те пееха за юначни мъже, силни ханства, гладни години, дни на мъка и болести.

Такъв поет бе и Жиенбет. Той не стана хански поет, но ханът го ценеше повече от другите поети, защото не можеше да забрави как бe преследван в степта и младият поет му бе направил голяма услуга.

Бурно течеше животът на певеца. Колкото и пратеници да пращаше хана да го издирят, всички се връщаха с празни ръце.

Минаха две години. Певецът бе докаран с примка на врата и с искане да бъде съден. Ето какво му докладва война, преди да вкара вътре вързания поет:

– Жиенбет се влюби в 17-годишната дъщеря на нашият господар Харун. Ти знаеш, че певецът е известен с чудния си глас из цялата степ, но е последния бедняк между нас, има само кон и звънката си домбра. За да не плаща откуп, той грабна красивата дъщеря на господаря и я отведе в планината. Харун се ядоса и веднага изпрати потерия. Бегълците бяха заловени, но тъй като знаеме, че ти, хане, имаш слабост към певеца, не го убихме на място.

– Какво си направил Жиенбет? – попита ханът, когато го въведаха в ханската юрта.

– Може ли певец да говори с вързани ръце?

Ханът заповяда да развържат ръцете му. Жиенбет грабнал своята домбра и се защити със следната песен:

“ През навъсените есенни дни ходят овни и космати камили. През пролетните бурни дни се раздвижват могъщи бикове и бързоноги коне. Певецът е изпълнен с любов цяла година и в летния зной, и през лютата зима. Опиянен от любов се озовах пред тебе, хане. Вземи ми главата, убий любовта.“

Ханът се усмихна и се обърна към бащата на момичето:

– Какво ще стане като убиеш дъщеря си и зет си? Ще залепиш ли счупената пила? А, че е счупена, няма съмнение. Не е ли по-добре да простиш?

Прости бащата на невястата, но двамата млади избягаха далече от хората. Заживяха в подножието на планината. Жиенбет стана любимец на народа, защото не ходеше по богатите сватби. Но не оставяше сватба на беден човек от степта бе своята сладкогласна домбра и пълнеше сърцата на хората с радост.

Веднъж по време на Втората световна война в самолета на капитан Еди Рикенбергер се свършило горивото. Екипажът трябвало да кацне направо в Тихия океан. Четири седмици за тях нищо не се чуло, но в цялата страна за тях се молели хиляди хора.
След това капитанът разказал в една весникарска статия, какво се е случило със тях: “ Аз сам не мога да повярва на това, което стана с нас, но освен мен има още шест свидетели. От нищото се появи чайка и седна на главата ми. Аз внимателно протегнах ръка и я взех. Убихме я и се я поделихме поравно. Изядохме всичко от птицата. Никога по-рано не сме яли толкова вкусно месо!“
Тази чайка ги спасила от гладна смърт.
Когато някой друг го помолил да разкаже тази история и да каже какво мисли за чудно появилата се птица, капитанът казал: “ Нямам друго обяснение, освен това, че Бог ни е изпратил помощ“.
Ние не можем да виждаме всичко, но Бог изпраща ангелите си, за да защити Своите деца. Надявам се и ти да си един от тези, който получава такава помощ.

Жълтата акация предпочита боровите гори, пясака и чакъла на речния бряг, скалисти склонове и дерета. Тя се отглежда като декоративно растение в градини и паркове и като медоноси за пчелите.
За терапевтични цели се използват корените, кората на корените, цвета и листата. Корените на жълтата акация са богати на цеулоза, а в листата се сържат гликозиди, много каротин и аскорбинова киселина.
В народната медицина настойка от листата на жълтата акация и кората се използват при атеросклероза, главоболие, заболявания на черния дроб, хиповитаминоза.
Отвара от корените и кората на корените на жълтата акация се използва като успокояващо средство при остро респираторно заболяване, катар на горните дихателни пътища, а настойка от листа на жълта акация при диатеза на деца и живеница.
Мед получен от това растение, се смята за лечебен при авитаминоза, изтощение и загуба на сила.
Отвара от корените на жълтата акация.
1 супена лъжица счукани корени се поставят в емайлирана купа, наливат се 200 мл или 1 чаена чаша вода и се вари на слаб огън за 7-8 минути. Остава се да престои 2 часа, след което се филтрира. Приема се топла по 1/3 чаша 3 пъти на ден, на малки глътки при остри респираторни заболявания.
Настойка от листа на жълта акация.
2 супени лъжици нарязани сушени листа от жълта акация се слагат в 200 мл или 1 чаена чаша кипяща вода. Остава се настрани за 2 часа, след което се прецежда. Вземайте по 2 супени лъжици 3-4 пъти на ден.
Противопоказания: индивидуална чувствителност, хипервитаминоза.