Титлата най-красива майка през тази година е завоювала 37-годишната жителка на Санкт Петербург Екатерина Кирмел.
Най-големият ѝ син е на 17 години, а най- малката ѝ дъщеря е на четири години.
Майката победителка има две висши образования, танцува, занимава се с бодибилдинг и лека атлетика.
В конкурса „Мисис Русия“ участват омъжени жени, имащи минимум едно дете.
Тази година на финала са стигнали 15 красавици на възраст от 22 до 43 години.
Много собственици на котки знаят, че техните любимци обичат да влизат в кутии. В малки и големи по размер, те го правят много изящно.
Ветеринари установили, че има няколко причини за това странно поведение на котките.
1. Затвореното пространство представлява защита.
Котки в дивата природа се крият в хралупите на пещери и дървета и домашните предпочитат кутията.
2. Кутията е комфортно място за скриване от проблемите.
Котките предпочитат да избягват срещи с врага и не развиват
стратегии за разрешаване на конфликтите.
Ако някоя котка е уплашена, за нея най-удобното място да се скрие от проблемите е кутията.
Ако в къщата няма кутия, котката се завира в обувка, ваза, чанта и други уютни места.
3. Кутията е място, където котките се топлят.
За котките най-комфортната температура е от 30 до 36 градуса по Целзий.
За това те обичат батериите, слънцето и уютната кутийка.
Картонът притежава топлоизолационни свойства, което дава възможност на котката да се стопли в кутия изградена от него.
Жалко, че котките не говорят човешки езици, иначе до сега да сме разбрали техните тайни.
Художникът трансформира снимки на случайни хора в 
невероятни илюстрации.
Само погледнете как е преобразил тези снимки бразилския художник Жулио Сезар!
Благодарение на ярките цветове и финно отбелязаните детайли, тези снимки сякаш 
оживяват.
Вероятно, много скоро този художник ще бъде засипан със снимки.
Не трябва да е облича нова дреха!
Това е главното условие за годишната битка в северната част на Испания.
Повече от век на 29 юни близо до град Аро се устройва шеговито сражение. Участниците в битката се обливат един друг с вино.
Това е един вид възпроизвеждане от миналото на кръвопролитните битки за Бибилийските планини, които някога са се водили между град Аро и съседното село Миранда де Ербо.
Бистра смачка салфетката и се прицели с нея в кошчето за боклук. Обърна се към Костадин и очите им се срещнаха. Бистра първа отмести поглед и попита:
– Били ли сте някога женен?
– Не, – спокойно отговори Костадин, като внимателно я наблюдаваше.
– А защо не сте се оженили? – продължи настойчиво Бистра.
– Първо учех,а после не срещнах подходящ човек.
Бистра кръстоса крака и продължи разпита:
– А били ли сте някога влюбен?
Въпросът бе неприятен за Костадин, но той се насили и каза:
– Няколко пъти.
– А наскоро? – очите на Бистра сякаш проникваха в него.
Костадин се почувства някак неуверено:
– Не, – замисли се и продължи, – може би да. Почти може да се каже да.
Бистра вдигна вежди. После тихо и настоятелно добави:
– И защо се колебаете толкова?
– Опитвам се да реша, – отговори Костадин с колкото се може по-спокоен тон.
Той имаше чувството, че разговаря с див елен или друго животно, което внезапно може да се подплаши и да хукне.
Костадин протегна ръка, но не я докосна. Вгледа се надолу по пътеката, след това вдигна поглед към хората, които се разхождаха наоколо. Децата шумяха и караха колела.
Целувката ѝ го изненада. В началото осъзна само, че лицето ѝ се приближи до неговото. Целуна го нежно и неуверено.
Костадин се поизправи, обхвана с двете си ръце главата ѝ и отвърна на целувката ѝ, като внимаваше да не я изплаши. Сърцето му силно блъскаше в гърдите.
След няколко минути те се отдръпнаха един от друг. Бистра се облегна на рамото му и се разплака без звук. Той я притисна до себе си и тя се успокои.
Разделиха се с една по-страстна целувка и всеки си тръгна по своя път.
Тогава я чу да му казва съвсем тихо:
– Извинявай! …..Още не съм готова за това.
Но Костадин беше търпелив и щеше да чака. И когато тя стане готова щеше да ѝ каже:
– Знам, че сърцето ти е разбивано много пъти. Разреши ми да го изцеля и ощастливя…..