Става въпрос за нов тип електрическа батерия с по-голям капацитет. Едно зареждане е достатъчно за да се пропътува разстоянието между Лондон и Единбург, което е около 400 мили.

Това изобретение изравнява техническите възможности на електромобилите с тези на колите с бензинови двигатели.Освен това първите са по-екологични и изискват 20% по-малко разход на гориво.

Новите батерии са създадени на базата на технологията „литий-кислород“, която е 90% по-ефективна от предишните.

Това революционно откритие все още изисква сериозни подобрения на техническите детайли, но внедряването му ще се очаква чак през следващите десет години.

Днешните литиево-йонни батерии в мобилни устройства имат ниска „енергийна плътност“ и следователно изискват постоянно зареждане и честа смяна поради износване. За разлика от кислородно-литийевата батерия, която има десет пъти по-висока „енергийна плътност“, съпоставяйки я с показателите на бензина.

На учените им престои да решат проблема с взривоопасните къси съединения в новия тип батерия, както и бързата им амортизация.

Таня бе млада изкуствоведка. В последно време се заинтересува от иконите, като изкуство и започна да ги събира. Бе станала много вманиачена на тази тема. Ровеше, търсеше и изследваше, но усещаше, че нещо не ѝ достига, за да разбере нещата.

Познати и приятели се учудваха на новото и увлечение и често я питаха:

– Ти да не си станала вярваща?

Тя ги изглеждаше свирепо и троснато отговаряше:

– Не, не съм вярваща.

В душата си негодуваше от такива обвинения.

„Какво знаеха те изобщо за изкуството, – мислеше си Таня. – Кога ще прозрат, че църковната иконопис е вид изкуство“.

След няколко месеца се озова в психиатрична болница. Дълго бе в безсъзнание, а когато дойде на себе си, я чуха да казва:

– Господи, имали те? Кажи ми, имали те?

Мяташе се и се вглеждаше отчаяно в тавана.

До нея медицинската сестра Надя наблюдаваше агонията на Таня. Тя не знаеше как да ѝ помогне, но в себе си реши:

– Щом изляза от болницата, – си каза Надя, – ще отида в някоя църква и всичко ще разбера.

Поседнете малко. Нека тишината ви обгърне. Това е единствения начин да осъзнаете живота си и всичко в него.

Ние се разсейваме не просто от работите си, а от чудесата в живота край нас.

Седнете спокойно, поне няколко минути и се огледайте наоколо.

Наблюдавайте как пада светлината. Помислете за хората около вас.

Внимавайте за собствените си мисли и усещания.

Усетете красотата край вас и това, че сте живи.

Посветете живота си на това, да дарявате радост, мир и любов на околните и животът ви ще бъде пълноценен.

Енотите в зоопарка се харесват на всички посетители. За това хората обичат да ги снимат.

Но енотите много „обичат“ технически устройства.

Ако някой от посетителите повдигне телефона си над стъклото, за да направи по-хубава снимка, то смартфона веднага попада в лапите на миещите мечки, които само това чакат. Веднага го разглобяват на части.

В зоопарка са предупредили, че ако се случи подобно нещо, мобилното устройство изобщо не може да се спаси.

За това сътрудниците на зоопарка са помолили посетителите да бъдат внимателни при снимането на енотите.

От зоопарка са заявили, че при случилите се инциденти нито един енот не е пострадал.

Зоя се приближи и хвана под ръка Мариана. Двете доста дълго бяха се застояли в затвореното помещение. Изведнъж Марияна сбърчи нос и каза:

– Да не се е запалило нещо? Нещо гори….

На лицето на Зоя се изписа уплаха, но запази самообладание и каза съвсем спокойно:

– Легни тук на пода. След малко ще ти мине.

– Тук на това място, става нещо, – в гласа на Мариана се добавяше странна нотка.

Зоя се опита да я сложи да легне, но не можеше да я помръдне. Мариана хаотично размаха ръце и ги разпери. Краката ѝ бяха като залепнали за пода и тя не помръдваше.

– Мошеничества, заговори, подлости, …. – започна да крещи Мариана.

Писъците ѝ станаха неразбираеми и тя започна да се свлича надолу. Зоя я подкрепи, за да не се удари при падането.

Мариана започна да се гърчи на пода. Зоя извади кърпата си и я пъхна между горните зъби и езика. След това здраво хвана главата ѝ.

Очите на Мариана се извъртяха и се виждаше само бялото прорязано от вени.

Започнаха спазмите. Глава, тяло и крайници се задвижиха бързо и хаотично. Зоя едва я одържаше.

Един човек коленичи до Мариана и започна да се моли на латински. Той пръскаше вода върху Мариана от някакъв съд и правеше кръстен знак над нея, докато се молеше.

Изведнъж от Мариана се изстъргана отчаян стон и тя се отпусна. Клепачите ѝ запърхаха и замряха.

– Тя е като жената, от която Исус е изгонил седем бяса, – каза мъжът, който се бе молил за нея. – Обладана е от духове.

Зоя се изправи и го изгледа свирепо.

– Това е болест, – каза гневно Зоя, – за която вие нищо не знаете.

Мъжът настоя на своето:

– Обладана е.

Зоя пламна. Бе готова да каже нещо язвително, но прехапа устни и не пророни нито дума.

След това подхвана Мариана и се насочи към вратата.