Лекарите са установили нова опасност от смартфона. Имало два случая на временна слепота, която се развила от неправилна употреба на мобилно устройство.

Според лекарите, жените лежали на една страна, едното им око се опирало във възглавницата, а другото гледало в екрана на телефона, а светлината в стаята била изключена.

Това положение на тялото довело до това, че едното око се приспособило към тъмнината, а другото към яркостта на дисплея. Когато смартфона бил изключен, жените страдали от временна слепота.

За двете жени на възраст между 22 и 40-годишна загуба на зрение продължила 15 минути.

Естествено, за пълната картина на това явление са малко два случая. Но в заключение може да се каже, че на тъмно трябва да гледаш смартфона си с двете очи, въпреки че е по-добре да го правите там, където има достатъчна светлина.

Легендата разказва, че в древни времена крикът се използвал във военните действия като инструмент, който чупел портата към обсадения град. Поради тази причина, конструкцията му е била държана в тайна.

Ако се вярва на легендата идеята за крика е била продадена.

Според друга версия, странстващ художник нарисувал портрет на благородник, който се опирал на крик. След това художникът възпроизвел рисунката и я предал на враждуващата страна.

Идеята за създаване на първия в света автомобилен хидравличен крик се родила съвсем случайно.

Неговият автор е Питър Лунати, който се занимавал с ремонт на автомобили. Веднъж, когато бил при фризьора, забелязал как майсторът леко зафиксирал стола на нужната височина.

Не минало и година, когато през 1925 г. Лунати направил автомобилен платформен крик с централна хидравлична стойка, задвижвани от хидравличен блок с ръчна помпа.

В 44-та година на XVI век в Падуа бил открит уникален театър, който донесъл слава не само за самия град, но също така е станал известен далеч извън неговите предели.

Необичайното здание било построено в овална форма на няколко етажа за посетители. Последните не са се отказвали от зрелището.

Въпреки това, никой актьор или певец по това време, меко казано, не са се стремели към това толкова популярно място. Защо?

Сега е ваш ред. Мислете! Става въпрос за необичаен театър, където за артистите не било задължително да пеят и рецитират добре.

Не се съмнявайте, наистина е имало такъв театър, все пак това е било през XVI век.

Отговор: авот е либ ниде то етинчимотана иртает.

Говори се, че лекарските грешки струват скъпо на хората. И с това е трудно да се спори.

Освен това лекуващите медици имат голяма отговорност. За това лекари трябва да стават тези, които наистина искат да помагат на хората.

Преди няколко дена Милка посети своята приятелка Николета в болницата. В стаята на приятелката ѝ лежеше 89 годишна баба.

– Тя почти не се движи, – каза приятелката ѝ Николета, – за това ѝ е необходим специален матрак. Това го чух от лекарите, когато идваха на визитация.

Един от лекарите, който по това време минаваше през стаята, каза на санитарката:

– Сменете матрака на тази жена.

И в този момент стана нещо много интересно.

Докато санитарката сменяше матрака, лекарят взе на ръце възрастната жена и ѝ изпя една песен. Върху устните на бабата се появи някакво подобие на усмивка. Тя се чувстваше като малко дете в обятията на майка си, която ѝ пее някаква  песен.

По-трогателна картина  Милка не бе виждала в живота си. Очите ѝ се насълзиха.

„Именно такива качества трябва да притежава един лекар, – помисли си Милка“.

Тя остана във възторг от това, което направи лекарят за болната жена.

Нека в света да има повече такива хора!

Понякога, за да не се отчайваме и да не се обезсърчаваме в семейния живот е необходимо да разберем смисъла на нашия живот.

Тогава всичко, което става с нас, ние ще го възприемаме не като безжалостни удари на съдбата, а като необходими за нас уроци в живота.

Те ни водят към спасение по трънливия жизнен път.

Всичко, което става в семейството трябва да служи за душевна ни полза. Случайните нелепи неща в живота и дори някои тежки моменти за нас, са следствие на нашите собствени грешки. Господ често ги обръща за наше добро.

Семейството е училище на смирение и послушание, където хората възпитават волята си и се борят със страстите си и себелюбието си.

Съпрузите взаимно се възпитават. Преминавайки през училището на живота, те се научават да бъдат смирени, търпеливи и любящи.

Един мой познат поздравяваше приятели с раждането на първото им дете по този начин:

– Честит възпитател!

Когато ние се занимаваме с възпитанието на детето, то ни учи не по-малко, отколкото ние него.

Тогава започваме да мислим по много важни въпроси, за които преди не сме се замисляли.