Освен сътрудници и агенти в своите операции „Мосад“ използва така наречените саяни – международна мрежа от доброволни помощници.

Саяни могат да бъдат само евреи, верни на своята страна, но могат да стават и симпатизанти на държавата Израел.

Саяните работят на доброволни начала, само на територията на своята страна. Не бъркайте саяните с агентурната мрежа.

Доброволният помощник по-скоро изпълнява функцията  на извънщатен сътрудник. Той оказва съдействие на агентите на Мосад със своето имущество и обществените си връзки.

Формално съществува правило, че саяните трябва да са уверени, че акцията не застрашава страната им.

Например, Мосад провежда нелегална операция на територията на Германия за ликвидиране на опасен терорист. На агента за операцията му е необходим легален автомобил.

За тази цел еди от саяните остава собствения си автомобил на уговореното място. След свършване на операцията, автомобилът се връща на собственикът му, който никога няма да узнае от кого и за каква цел е използвана колата му.

В случай на провал на операцията, собственикът на автомобила има готово заявление, че неговият автомобил е бил откраднат.

Оказало се, авторът на платното бил немският художник Хенри Бухолц, който прибягнал до „измама“.

На голямо платно той поставил бюстовото изображение на Екатерина I от четката на друг художник и я дорисувал.

Реставрацията дала възможност на историците на изкуството да забележат интересни детайли на платното.

След отъняването на слоя лак и изтриване на горния слой станало ясно, че императрицата е облечена в рокля не от злато, а от сребърен брокат, в прическата се открили бижута с перли. Освен това можело да се види пейзаж на заден план, военен лагер с шатри и крепост със спуснати флагове.

Това не е първия случай, в работите на Бухолц. В Царско село се съхранява портретът на Елизабет, нарисуван от художника през 1768 г. В тази работа бил зашит интимен портрет на френския художник Луи Каравака.

Когато един християнин отивал  при някой вярващ и видел, че домът му е непочистен и разхвърлян, си казвал:

„Блажен е този християнин, който е отложил грижата за всичко земно и е устремил своя ум нагоре,  за това не е намерил време да сложил в ред дома си“.

А когато отивал при друг вярващ и видел, че домът му е почистен, пометен и подреден си казвал:

„Както е чиста душата на този човек, така е чист и дома му, той съответства на състоянието на душата му“.

Той никога не казвал: „Този християнин е небрежен“ или „Този е тщеславен“. Така освобождавал доброто, което получавал всеки.

Това било през 30-те години на миналия век. Група студенти пътували с трамвай и както обикновено те не искали да си платят. Но този път късметът не бил на страната на мъчениците на науката. В трамвая влязъл контрольор.

Студентите не се паникьосали, а предложили на проверяващия следния изход:

– Ние ще изпеем една песен. Ако харесате изпълнението ни, ние ще продължим пътуването си, ако ли не, ще отидем в участъка и ще изтърпим всички следващи последствия: разглеждане на постъпката ни пред комсомолската група и порицание от ректора.

Контрольорът се съгласил, като се помислил, че винаги може да каже, че песента е безполезна, но студентите не му оставили никакъв шанс.

Коя песен са му изпели?

Сега е ваш ред. Студентите са доста находчив народ. Ще се досетихте ли как са се отървали от разни там мъмрения и т.н.?

Какво, изгаряте от нетърпение да разберете какво са пели? Добре, няма проблем.

Отговор: Студентите са изпълнили химна на страната.

Валери имаше малко красиво канарче. Всеки ден се грижеше за него и слушаше веселата му песен. Слагаше му в хранилката канарено семе, рапица, нигер, просо, коноп. Понякога разнообразяваше храната му с листа от глухарчета, сварено яйце, покълнали семена, настърган морков, грозде.

Когато се чудеха с баща си къде да поставят клетката на канарчето, дядо Васил ги посъветва:

– Не трябва да е на пряка слънчева светлина, да се избягва и място, където е течение. Внимавайте да не се слага там, където минават много хора и биха могли да стреснат птицата.

Чичо Марин добави:
– Най-добре е клетката да се постави на нивото на погледа, но не по-ниско, защото птицата се плаши.

– Забравете кръглата клетка, – развика се Добромир, – те са най-лошия избор за вашия любимец.

– Хубаво е дъното на клетката да се покрие с пясък, – каза дядо Васил, – добре е за храносмилането на птицата.

– Дядо, да знаеш как хубаво пее само, – каза въодушевен Валери.

– Явно канарчето е мъжко, – засмя се дядо Васил. – Женските издават само един монотонен звук.

Веднъж канарчето замлъкна, поомърлуши се и въпреки всички грижи на Валери, то умря.

Момчето дълго държа изстиналата малка перушинена топка и плака.

Отиде при дядо си и със сълзи на очите му каза:

– Дядо, нашият песнопоец си отиде. Няма да слушаме вече песните му.

Старецът прегърна внука си.

– Не плачи, ще купим друго, – старият човек се опита да го успокои.

Но Валери бе неутешим.

– Защо такава красива птица, която е донесла толкова много радост със своите песни, – подсмърчаше Валери, – се превръща в безжизнен труп? Това е толкова жестоко.

Дядо Васил погали внука си по главата и каза:

– Успокой се, малкия, има и други светове, където може да се пее….

Очите на Валери блеснаха, той видя своя любимец кацнал на клонче, изливащ невероятни трели, такива, каквито той не бе го чувал преди да реди…..