През 2001 г. ислямските власти на Саудитска Арабия  са издали фетва  – правно положение, в която игра на карти Pokemon е обявен за противоречаща с нормите на исляма.

През 2016 г. „по молба на вярващите“ играта е била обновена,така че в новия си вид Pokemon Go не се споменава пряко.

Една от причините за това решение е, че това е игров механизъм, при който покемоните мутират и подобряват своите характеристики.

По мнение на богословите, това е пряка препратка към теорията на еволюцията, която не е позволено да се изучава.

Сонатата за пияно, известна като „Лунна“, самият Бетовен  не е наименувал.

Тя била регистрирана под номер 14 с подзаглавие „В духа на фантазията“.

След смъртта на композиторът критикът Лудвиг Релщаб сравнил първата част на сонатата с „лунна светлина на езерото Люцерн“.

След това този епитет „Лунна“ се закрепил за цялото произведение.

Оказва се, че енотите са далечни роднини на мечките.

Задната лапа на това животно може да се огъне почти на 180 градуса.

Ако енотът не може да се скрие от опасен хищник, той се преструва на мъртъв. Често хищникът не яде „мърша“, затова оставя хитрото животно.

В Гваделупа енотът няма естествени врагове, но този вид е на ръба на изчезване. Главната причина за това е намаляване на ареала на обитаване е обезлесяване на влажните гори на Гваделупа.

Ако можете, имате много общи неща с хората от този свят. За много от тях, животът е джунгла. Но не джунгла, където има много дървета и хищници, и такава гора, която може да се отсече с брадва, а хищниците да се сложат в клетка.

Джунглата, в която живеем са непроходимите дебри на нашите проблеми, разбити сърца и празни портфейли. Нашите джунгли са заобиколени от болнични стени, оградени са с бракоразводни процеси. Ние не чуваме пеенето на птици и рева на лъва, до нас достигат само гласовете на недоволни съседи и претенциите на разгневените работодатели.

Нашите хищници са нашите кредитори, а окръжаващите ни гъсталаци представляват досаждащата ни суета. За някои, вероятно много хора, надеждата се превръща в призрачно видение.

Представете си човек в сърцето на африканската джунгла, участващ в сафари. Пред него върви водач, с остро мачете, който прочиства пътя напред.

Измореният от път пътешественик отчаяно повтаря:

– Къде сме? Вие добре ли познавате пътя? Къде ме водите? Къде е пътя?

Водачът се спира, поглежда към човека и казва:

– Аз съм този път.

Ние задаваме същите въпроси и питаме Бога:

– Къде ме водиш? Къде е моя път?

А Той не дава пряк отговор, само слаби намеци и нищо повече. Щяхме ли да разберем нещата, ако Той ни бе открил всичко? Правилно ли ще оценим мястото на своето местообитание? Не, защото сме чужденци в тези джунгли. За това вместо пряк отговор, Исус ни дава много повече, Той ни предлага Себе Си.

Ще унищожи ли Той нашите джунгли? Не, растителността ще остане недокосната.

Ще изгони ли хищниците? Не опасностите все още се прокрадват зад нас.

Исус не унищожава джунглата, а ни дарява надежда, защото ни дава Себе Си. Освен това ни обещава да остане с нас до края.

Внук обяснява на дядо си същността на играта  с покемони.

Дядото слуша с половин ухо,  как се търсят и улавят тези забавни същества и изведнъж казва:

– Разбрах! На тази игра на работата играехме.

– Наистина ли?!

– Разбира се. Тези покемони и до сега ги сънувам.

– Уау! Дядо  ти какво си работил?

– Началник на отрезвителното …..