Древните перси смятали, че има две равни сили в света, добро и зло. Езичниците вярвали, че сред божествата има дружелюбни към човека и враждебни към него.

Но в действителност има само един Бог и Той е милостив. Това откровение не е толкова лесно, колкото изглежда. Ние обичаме да си представяме една апокалиптична картина на конфронтация между доброто и злото. Струва ни се почтено да участваме в грандиозната битка със съответен противник.

Може би ние сме свикнали да живеем в ада дотолкова, че не виждаме колко чудовищно е ежедневието ни.

Какви малки, празни в действителност неща са довели до смъртта на най-големият роден от жена, Йоан Кръстител.

Ето момиче танцува покоряващ танц. Майка ѝ иска да се представи за скромна, за да избегне упреците за брака си. Изведнъж изненадващо се появява дяволска подигравателна усмивка: „Дай ми на блюдо главата на Йоан Кръстител“.

По същия начин и ние се разпореждаме с живота на хората, използвайки „безобидни“ дреболии.

Йоан е бил предшественик на Христос, не само защото е възвестил и показал Неговото идване. Чрез смъртта си той обяви, как дребнавата завист и краткотрайните политически сметки, ще доведат до смъртта на Божия Син.

Четейки днес Евангелието, важно е да се има предвид, че в ежедневието си, ние също като Иродиада, с нашите постъпки продиктувани от дребнавости и жалки интереси, стигаме докатастрофални последици.

Седят на една маса Любо и Цецо и умуват, как да преживеят кризата.

– Няма отърване, – въздъхна тежко Любо. – Заплатите уж ги увеличават, но на фона на растящите цени изобщо не се усещат тези увеличения.

– За да преодолееш кризата, – засмя се предизвикателно Цецо, – трябва: да преминеш от лични превозни средства към обществените, да не се храниш в кафенето, а да си носиш сготвено от жена ти в буркан за обяд, да купуваш продукти по акции, дрехи при разпродажба, на кино ходи най-много един път на три месеца ….

Любо го погледна тъжно и попита:

– Ако така съм живял преди да дойде кризата, сега какво да правя?

Славка разбра, че Леонид ѝ изневерява. Тя не можа да се примири с това. И тъй като болката от отхвърлянето бе непоносима, тя реши да се самоубие.

Преди Славка да скочи от високото място, което бе избрала, баща ѝ протегна ръка и каза:
– Дай ми ръка, моля те ….

– Не, – категорично отсече Славка и обви с ръце тялото си. – Аз мразя този свят ….. Този, когото обичах ме предаде. не искам повече да живея!

Изведнъж се появи приятелят ѝ и започна да я умолява:
– Любима , прости ми, моля те. Аз направих много грешки, дай ми втори шанс, …… моля те.
Този разговор не продължи дълго … в очите на Славка се появиха сълзи, а мисълта за самоубийство отслаби хватката си и бавно започна да я напуска.

Баща ѝ усети, че е променила решението си. Отиде но нея , прегърна я и каза:

– Скъпа, аз те обичам, повече от всичко на света! Това момче не заслужава сълзите ти. Ти имаш баща, които няма да те остави.

Изведнъж Славка разбра:

– Родителите ме обичат независимо от всичко, а този мой приятел, щом един път ме е изоставил, всеки път, когато бъде подложен на нова атака от някоя друга жена ще ме напусне.

Нуждая се от истински приятел, с който взаимно ще си споделяме мислите, ангажиментите, радости и ще намираме изход от всяко лошо положение …..

Всяка година 1,3 милиона души умират при пътни инциденти. Цифрата е главозамайваща. За съжаление света на високите технологии е залял планетата ни. А да се откаже от автомобила, не на всеки  е по силите му.

Австралийска комисия решила да направи експеримент, за да изясни, какъв трябва да бъде човек, за да остане жив след пътнотранспортен инцидент.

Резултатите били шокиращи.

Художничката Пичини с водещият травматолог Кристиян Конфийлд изучавали всички травми, които хората получават след катастрофа.

Художничката изобразила човек, който може да оживее след автокатастрофа.

В резултат на това се получило чудовище, според нашите представи за красота, който кръстили Греъм.

Главата на Греъм напомня на шлем, шията отсъства, а лицето е плоско като чиния. Кожата е малко по-дебела от човешката. На краката има допълнителни стави.

Най-изненадващото е, че мозъкът е останал същия такъв, какъвто е при човека.