Нито един вярващ не може автоматично да започне да пребъдва в Исус. Това трябва да стане начин на живот, което не може да се постигне без дисциплина и усилие от страна на човека.

Ние сами трябва да направим своя избор и да се посветим на Господа и да Го поставим на първо място в живота си.

Ако искаме духовно да израстваме, да ходим в сила и да общуваме с Бога, трябва да отделяме повече време, за да Го опознаваме по-добре.

Това не е занятие, което можем да извършваме кога да е, а след това да забравим за него. Ние трябва да правим това всеки ден. Когато престанем да се приближаваме към Исус, веднага започваме да се отдалечаваме от Него.

Разберете, в този свят сме обкръжени от нечестие и безбожие. Ние живеем в естествено тяло. Ако не се противопоставяме на това всеки ден в молитва и изучаване на Божието Слово, нашето тяло и ум ще се подадат на околния натиска и ще тръгнем след този свят.

Сега вземете решение и се посветете на Божиите неща. Съсредоточете вниманието си върху Господа. Оградете се с Божието Слово, четете го и го слушайте всеки ден.

Пребъдвайте в Него днес.

През лятото на 2016 г. британският студент Ли Пенг създал шлем с помощта, на който всеки млад човек може да се почувства като старец с деменция.

Този шлем е направен от полупрозрачна матова пластмаса, пропускаща светлина. Вътре в него има екран, слушалки и устройство, което заглушава звуците наоколо.

На екрана човек вижда картина, която преди това преминава през компютърна обработка. Всичко наоколо се разлива и губи първоначалната си форма, даже и познат човек не може да се познае.

Звуците също се изменят. Този, който е надянал шлема, чува не това, което говорят тези около него, в същото време не е възможно да се каже едно ясно изречение.

Създавайки този шлем Ли Пенг е искал да покаже на младите хора, какво мъчение е деменцията.

Направил така, че неговите връстници се замислили за пенсионерите и започнали да се отнасят към тях със състрадание, а не с ирония.

Снимането на „Особеностите на националния лов в зимния период“ ставало в студийния павилион в началото на пролетта.

Сняг на улицата естествено нямало. В помещенията също.

Тогава как да се изобрази сурова зима?

От близката гора сценичните работници докарали сняг с камион и го изсипали на пода в студиото.

За да не се усъмнят зрителите в реалността на ставащото, артистите пушели, криейки цигарите си в юмруците си и активно издишвали дима, който създавал илюзията за образуване на пара при издишване в мразовит ден.

Хитро измислено, нали?

Идеята за „невидими“ сандали дошла на знаменития дизайнер още в годините на Втората световна война, когато традиционният материал за обувки бил много скъп.

Веднъж Ферагамо наблюдавал как италианските рибари хвърлят мрежа и му хрумнало: „Защо да не направя горната част на обувката от найлонови прозрачни ремъци“?

Своя модел той предложил след войната, през 1947 г. Даже взел наградата на Нейман Маркус.

Към найлонова горна част на сандала била добавена клинообразна пета. В резултат на това се създавало усещане, че краката на жената сякаш се движат над земята.

Въпреки „икономическия“ замисъл, тези обувки стрували скъпо, а изглеждали излишно лаконични.

Във вестниците тогава написали: „Защо да купувате невидимите обувки за 29.85 долара, след като на същата цена можете да си купите четири тона въглища?“

Новаторството на Ферагамо оценили чак през 1960 г. Оказало се, че присъствието на отсъстващото може да бъде привлекателно.

Появяват се нови предучилищни занимални, където предлагат детето да се научи да чете на три години, да пише на четири, а на шест вече да е гений.

Родителите започват да се страхуват и се притесняват, че с детето им нещо не се е получило, че те малко са инвестирали в развитието му. За това се стараят навсякъде да го заведат, във всичко детето им да успява, да не изостава, за да не се опозорят.

Защо ви е всичко това? Ако зад вашите желания стоят вашите нереализирани мечти и искате вашето дете да е над другите деца, това е една претенциозна мисъл, по-добре спрете до тук. Вие имате проблем със собствената си самооценка и трябва първо сами да се справите с това.

Осигуряването на храна, дрехи и всичко необходимо, като че не е достатъчно за едно дете, но родителите неправилно се  ориентират към ново поле на действие „творчество“ над самите деца.

Заради одобрението и любовта на родителите си децата са готови насила да се занимават с това, което им предлагат те.

А какво в действителност е необходимо за вашето дете? Оставихте ли време за любимите му занимания и игри? Не го натоварвайте прекалено много, оставайте му и свободно време.

Ако сте избрали занимание за детето си, отнесете се с уважение към старанията му, дори да не успява и според вашите критерии, да изглежда, че нищо не прави . Съобразявайте се с неговите интереси и сили.

Нормално е детето ви да не е гений. Вие не тичате към спортната зала и не се учите да свирите на някакъв музикален инструмент само, защото съпругът ви е поискал това. Вие го правите единствено, за да се усъвършенствате.

Няма значение с колко много неща желаем да натъпчем детето си, за да стане по-умно, по-силно и успешно, това не гарантира неговото щастие.  За щастието следва да се учи, за това започнете първо от себе си.

Страхът от несъвършенство се лекува с осъзнаване, че ти си обикновен човек и родител, както милиони други като теб. И ти имаш нормално дете, което се отличава от другите деца по това, че то е твое.

И това е достатъчно основание да го обичаш, а не да търсиш какви награди, успехи и ниво на интелекта е достигнало.