Центърът на града бе красив, но ако се вгледате в дворовете в покрайнините, ще видите разнебитени къщички, които са вече на повече от 150 години и частни къщи, които доживяват своя век на старци и бабички.

Зад тези стари, износени и негодни вече старини често пробягваха плъхове и маршируваха колони от хлебарки.

Навън валеше проливен дъжд. Можеш да видиш как пробягват хора с чадъри и такива без защита от дъждовната вода, които набързо я изтриваха от лицата си.

Мина кола. Голяма, червена, с тъмни стъкла. Изведнъж тя спря. Един от прозорците ѝ се отвори и се показа женска ръка с маникюр, която изхвърли на пътя малко рижаво коте.

Колата замина, а под дъжда остана да мяучи дребничкият нещастник. От там веднага мина друга кола, която обля малкия клетник с кална вода. Добре, че поне го заобиколи, а не го смачка.

Само за няколко минути рижото коте се превърна в крещяща за помощ мръсна буца кал.

Котето стоеше до бордюра и не можеше да се качи на тротоара, а минаващите коли го обливаха с мръсна вода от локвите. Малкото телце потрепваше и издаваше жални вопли.

Една кола спря. Тя бе от скъпите, гладка и лъскава. От нея излезе мъж с впечатляващо скъпо палто и безупречен черен костюм. Той си свали шала си, уви с него мокрото коте и го притисна към гърдите си.

Седна в колата си, а малкото постави на предната седалка. След това господина изтри с шалчето си безпомощното животинче. Позвъни на някого по телефона и поръча:

– Вземете мляко и гранули…. не знам какво точно ще яде.

Когато от отсрещната страна се съгласиха с новото попълнение на семейството, колата тръгна.

Така малкото изхвърлено коте се сдоби с мляко, топла постелка на която да ляга и добри човешки ръце, които да го чешат между ушите и коремчето. Ръце, които никога няма да го предадат.

„Ти, Който си ми показал много и тежки притеснения, пак ще ме съживиш и от дълбочините на земята пак ще ме извадиш“.

Нашият Бог ни изпраща неприятности. Понякога преминавайки през тази част от нашето възпитание, ни се налага да се спуснем в „най-долните части на земята“, да преминем през подземни проходи, където лежат погребани мъртвите, но нито за минута общението и единството ни с Бога не стига до разрив и Той ще ни изведе от бездните на земята.

Никога не се съмнявайте в Бога! Не казвайте, че Той ви е забравил и предал! Не се двоумете в Неговото състрадание, Той отново ще ви съживи.

Колкото и объркано кълбо от конци да изглеждате, на каквото и забутано място да се намирате, най-дългият ви ден, ще завърши с песен. Зимният сняг дълго лежи, но накрая се разтапя.

Бъдете постоянни, трудът ви не е напразен. Бог ще обърне лице към теб, за да ви утеши.

И когато Той направи това, запейте като псалмопевеца: „Тогава ще вляза при Божия олтар, при Бога моята превъзходна радост; И с Арфа ще славословя Тебе, о Боже, Боже мой“.

Той знаеше, че не трябва да съгрешава.

Но грешеше.

Знаеше, че за тези си дела трябва да се покае.

Но не го правеше.

Знаеше, че всичко може да свърши трагично.

И не се излъга. Този път не сбърка.

Казват, че очите на човек се огледало на душата му.

Децата не са видели много в този живот и не всичко знаят.

Но ако погледнете в техните очи, ще почувствате, че цялата истина, горчивина, красота, чудеса и тайните на Вселената са концентрирани именно в тях.

Детски очи са толкова очарователни, изненадващи, поразителни ….

Силата не е в знанията, а в знанията и действията. Идеята не може сама да принесе полза, докато не се раздвижите, за да я осъществите.

Например, прочели сте даден текст и сте решили да промените някои от навиците си. Но ако нищо не направите по въпроса, тази информация за вас ще остане безполезна.

Ако сте прочели дадени съвети, пробвайте ги и ги приложете.

По-малко разум, повече емоции, тогава начина на промяната ви ще стане синоним на удоволствие, а ако отсъстват измененията, които очаквате, това води до болка.