До сега, един от най-широко използваните методи за измерване на неравенството в доходите е коефициентът на Джини.

Тази мярка за неравенство в доходите се измерва по скала от 0 до 1. Нулата представлява перфектно равенство за всички, с един и същ доход, а единицата е абсолютно неравенство на едно лице с всички приходи на останалите.

По данни на ООН, коефициентът на Джини зависи от страната, той варира от 0.247  в Дания до 0.743 в Намибия. Повечето от пост-индустриалните страни имат Коефициент на Джини в диапазона от 0,25 до 0,40.

Според някои оценки, през 2005 г., коефициентът на Джини в ЕС е 0.31, в сравнение със Съединените щати, 0.463, което е много изненадващ резултат, тъй като ЕС почти няма никакви междудържавни органи по приходите и новите бедните страни се присъединиха през 2004 г.

Новите изследвания показват какво стои зад всичко това.

По-рано учените са забелязали, че оптимизмът у жените е причина за понижаване на риска от развитие на сърдечносъдови заболявания, а циничната недоброжелателност и недоверие към другите хора е свързано с бързо развитие на този заболявания. Само не било ясно, защо именно тези черти имат такова влияние върху риска.

В новото изследване на специалисти от Училището по медицина към Университета Браун са установили, че не достигащото звено може да бъде променливият сърдечен ритъм.

Изследването показало, че жени с много високо ниво на недоброжелателност, имали много по-голяма промяна на сърдечния ритъм.

Учените са анализирали данните  на повече от 2600 жени. Тези, които били много по-недоброжелателни, често имали високо кръвно налягане, високо ниво на холестерола и са били с наднормено тегло.

Приемната в болница за първа помощ. На преглед е момче около 15 годишно с изгаряния, с него са и родителите му.

Лекарят попита:

– Какво се е случило?

– Взели бензин от друг гараж в туби.

– Е, и?

– Там било тъмно и нищо не се виждало … Запалили клечка да видят колко още остава до края на тубата.

Лекарят след кратка пауза попита:

– И видели ли са колко е останало?

Изведнъж бащата се разкрещя:

– Два квартала, по дяволите, го видяха …..

Крикетът се е появил през XVI век в южната част на Англия. Тази игра се практикува много в страни, които преди това са били колониални владения на Англия.

Така крикетът бил обикнат от жителите на Бангладеш, Индия, Пакистан, както и островите на Антигуа и Барбуда.

Собствени национални федерации на този спорт съществуват в Афганистан, Холандия, Ирландия, Канада и Кения.

Състезание по крикет на летните Олимпийски игри се е провело през 1900 г на 19 и 20 август.

Състоял се е един мач между отборите на Британия и Франция, които били по 12 човека. Двубоят бил спечелен от британците.

Това е единственият мач през всичките Олимпийски игри..

Въпреки, че Франция тогава е загубила мача, тя е спечелила сребърните медали, защото нямало други съперници.

Крикетът за много кратък период е останал олимпийска дисциплина. Той е изключен от програмата на игрите през същата 1900 г.

Ряпата е богата на витамини, но най-вече тя съдържа витамин РР, и янтарна киселина.

До XVIII век ряпата е била основна зеленчукова храната на хората, особено в Русия. След това този кореноплод е изместен от картофите.

Ряпата се е употребявала като храна още в Древен Египет и Рим. За родина на ряпата се смята Близкия Изток.