Ще кажете, нищо ново, за това се говореше само във фантастичните романи и филми. Не, че не са правени изследвания в тази насока, но все пак има развитие в това направление.

Руски зоолози от Карадатския резерват в Крим са изяснили факта, че делфините могат да разговарят помежду си като хората. Изследователите смятат, че в бъдеще хората ще могат да общуват с морските бозайници.

Делфините са способни да издават кратък, рязък звук или шум подобен на изсвирване. Така те разказват на близките си за своето самочувствие или местоположение.

Освен това, учените са демонстрирали как морските бозайници, комбинират сигнали и променят тяхната продължителност и честота, образувайки аналози на думи, чрез които съставят изречения.

Зоолозите забелязали, че два черноморски афалина Яша и Яна, морски бозайници от семейство Делфинови с къса муцуна и черна елипсовидна ивица около очите, които живеят в басейн, общуват помежду си чрез комбинации от сигнали. Те представляват фонеми или цели думи.

Делфините излъчват поредица кратки и резки звуци, и не се прекъсват един друг. Според изследователите езикът на животните притежава особености, присъщи на човека.

Яша и Яна са в състояние да изградят изречения от пет думи, но зоолозите все още не разбират техния смисъл. Според изследователите, допълнителни изследвания могат да помогнат за прекъсне на езиковата бариера между хората и делфините. За да се направи това, трябва да се създаде специално устройство, което може да възпроизвежда сигналите на морски бозайници.

От английското название бекас „snipe“, в началото на XIX век, е произлязла думата „снайперист“.

Особеностите на полета и сравнително малките размери на бекаса го правят трудна мишена. И този, който може да го порази със стрела може да се смята за майстор.

При чифтосване, за да привлече женската мъжкия бекас се издига на височина 100 метра, а след това пикира надолу. В същото време издава звук, който напомня блеене на овца.

Източник на шума са перата на опашката му, вибриращи под напора на въздуха.

През 1939 г. в гр. Шлезвиг реставрирали стара църква. Под слоя мазилка били намерени осем рисунки на пуйки, които били изобразено много живо.

Художникът несъмнено е вижда пуйка, но тази птица е дошла от Америка в Европа не по-рано от 1530 г. От къде в Дания през XIII в. могат да се появят пуйки? Това означава, че съществува някаква връзка на Европа с Америка много преди Колумб.

Вдигнал се шум около пуйките в Шлезвиг. Снимките се появили на страниците на научни списания и учебници. И изведнъж се оказало, че знаменитите пуйки са дело на художник от XX век. При ремонта на катедралата били повредени старинни орнаменти, украсяващи стените.

Майсторът се уплашил за вредите, които е нанесъл на древния паметник на изкуството и побързал да поправят щетите, преди да ги забележат. Но художникът не помнел какво било изобразено на средновековните картини и дал воля на фантазията си.

Така на стените на катедралата се появили пуйки.

Да намалят шума могат редица храсти и дървета. Подходящи са храсти с плътни листа, като рододендрон, чемшир, лавър, лугуструм, калина, дива роза, зърнастец, орлови нокти, леска, глог, акация, джанка и вечнозелените иглолистни дървета, като бор, смърч, хвойна, тис, кипариси.

Предпочитат се дървесни видове с висока и плътна покривка от листа или игли. Храсти, широколистните и иглолистните дървета са избрани в зависимост от размерите на район и на терена. Растенията се разполагат колкото се може по-близо едно до друго.

Долния слой на насъжденията не трябва да бъде по-малко плътен от горния, за да не остават никакви вратички за шума.

Дърветата и храстите често трябва да се почистват.

При ограничените условия, например, между улицата, по която минава основното движение и граничещия с нея участък, могат да помогнат заграждения, които поглъщат шума. Най-добре за това подхожда градинска дървена шумозаглушаваща стена.

Издигането на ограда от масивни дървета, остава място за засаждане на увивни растения, като бръшлян, орлови нокти, диво грозде, клематис. Тези растения не само ще украсяват стената, но ще реагират на резонансните колебания на шумовите вълни със своите листа, намалявайки отражението.

Гоблен от плътни листа и игли, например, от бук или тис, при достатъчно на ширина посаждането, значително ще задържа шума и няма да даде да проникнат вятър и прах.

Тази ограда, дори и тясна оказва психическо въздействие. При наличието на такова ограждение, независимо дали е широко или тясно, то спомага шумът да не се възприема особено ясно.

Понякога родителите се сблъскват с факта, че децата им имат някои особености, които затрудняват общението им с връстниците им. Майката и бащата трябва да се адаптират към особените нужди на детето. Често хората отстрани не осъзнават, колко е трудно това.

На синът на Антоанета Кирил му бяха поставили диагноза невербален аутизъм още, когато е бил на две години.. Майката бе забелязала, че хората рядко се съобразяват с нуждите на Кирил.

– Те не са длъжни, – казваше си тъжно Антоанета. – Аз съм тази, която трябва да прилагам големи усилия, за да може синът ми да живее пълноценен живот.

Кирил имаше проблем при общението с връстниците си, но когато стана на седем години, той имаше същите интереси, както и те. Обичаше да играе футбол, да плува и да гледа мултипликационни филми. Единствено не можеше да посещава детските партита, където имаше много шум и бе пренаселено от хора.

Веднъж Антоанета получи следната бележка от една друга майка:

„Тимотей седи на един чин с Кирил и той постоянно говори за него. Надявам се Кирил да дойде на празника. Ще има надуваеми замъци, балони и водни пистолети. Може би за Кирил ще бъде по-удобно да дойде по-рано, когато няма да има много хора. Бих искала да знам, ще можете ли да дойдете заедно с Кирил на празника. Надявам се, че децата ще се повеселят заедно“.

Когато Антоанета прочете бележката, тя се разплака. За първи път някой друг освен нея е взел под внимание особеностите на сина ѝ и иска да му достави удоволствие.

На такава покана не може да се откаже.